Какво ни казват имената на Борис 1 и децата му
Ще разкажа моите размишления за един от най-противоречивите моменти и личности в нашата история – не с факти и дати, а с въпроси и наблюдения. Ще погледна към имената. Само към имената. Защото понякога те казват повече от всички летописи.
Учим децата си, че Борис е „светец“. А той всъщност е човекът, който прекършва гръбнака на българската вяра. Наричаме го „покръстител“, сякаш е герой, а всъщност е бил първият фанатик, който принася народа си в жертва на чужд бог.
Дори днес кръщаваме децата си с имена като Михаил, Симеон, Яков... Ние сме свикнали с тях. Но замисляме ли се откъде идват?
🔹 Борис носи едно българско име, а после приема „Михаил“ – в чест на византийския император. Нарича синовете си Владимир-Расате, Гавриил, Симеон и Яков, а дъщерите – Евпраксия и Анна. От всички имена само „Расате“ звучи български – останалите са от Библията или от гръцкия свят.
🔹 Това не е случайност. Това е част от едно предателство – не само политическо, но духовно. Борис е променил имената не от слабост, а с ясна цел – да заличи миналото. Защото миналото носи сила, а той вече е избрал друг господар.
🔹 Първо се покръства тайно. Защо? Ако беше убеден в доброто на новата вяра, защо не го направи открито? Защото е знаел, че народът няма да приеме чуждата религия. Знаел е, че ще има съпротива. Затова започва със скрито предателство – по тъмно, с чуждо име, и чужда вяра.
🔹 И до днес повтаряме тези имена. Кръщаваме синовете си Симеон и Яков, дъщерите си Мария и Анна. Дори не усещаме, че вече не са наши. А някои все още наричат Борис "светец", сякаш забравили какъв огън е запалил в душата на народа.
🔹 Има, разбира се, деца с имена като Пресиян, Крум, Баян. Но колко са? Колко българи днес знаят откъде идват имената им? Колко още носят със себе си чужд дух, вместо български?
🔹 Аз самият съм Милко – кръстен на баба Минка. Звучи българско, но не зная откъде идва. Дали е от „мил“? Дали е старо име? Или е просто звучно умалително? Не знам. Но усещам, че има топлина, има човещина, и това поне ме свързва с корените ми.
Какво е станало тогава, защо имената ни вече не са наши, и как сме изгубили древната вяра, която е поддържала духа на народа ни векове наред.
🔹 Аз, разбира се, мисля с омраза за този човек – колкото и да са ме учили да не го правя. Знам, че е допринесъл за писмеността чрез Климент, Наум и Ангеларий. Но дали това може да покрие злото, което е извършил? Дали буквите могат да изкупят предателството към духа?
🔹 Казват „без омраза“ – един кух, безсмислен израз, повтарян от зомбита. Няма как да не мразиш някои хора – това би било противоестествено. Омразата към лъжата, към предателството, към онова, което убива народа ти – тя е знак, че още си жив.
🔹 Това „не мрази“ идва от същото отровно християнство, което е унищожило българския дух. То не е създадено, за да ти даде вяра – а за да ти я отнеме. Да те превърне в охлюв, който пълзи по света без гняв, без съпротива, без зъби. Християнството е създадено не да те вдигне, а да те смири. И в това смирение – да забравиш кой си.