Част 10: 🕯 Епилог.. дали само за Европа?
🔹 Европа беше континент с много народи. Различни езици, различна култура, различна история – но с обща жива нишка все пак. Всеки народ имаше лице, глас, памет. И когато някой страдаше, другите усещаха.
🔹 Но някога – не много отдавна – лоши хора решиха, че това е заплаха. Че е по-добре народите да нямат памет, да нямат глас. Че човекът трябва да бъде намален до функция – потребител, данъкоплатец, електорат. И започна демонтажът.
🔹 Първо – тихо, с усмивка: „Единен пазар“. После – по-настойчиво: „Общи правила“. После – безцеремонно: „Така се налага“. И всичко, което правеше Европа жива, започна да се пренаписва: историята, думите, дори смисълът на думата „човек“.
🔹 Идват нови хора – не по своя воля, а по чужд план.
Системно, насилствено, организирано. Не за да се интегрират, а за да заместят. Масите се разместват, а Европа се разпада. Целта е все същата: да се ликвидира онова, което още пази спомен за дух, род и памет.
🔹 Днес вече не говорим за народи.
Говорим за региони, квоти, субсидии. Не говорим за свобода, а за „допустимо поведение“. И когато питаме: защо така? – тишина. Политиците мълчат. Мравките си знаят задачите.
🔹 Но тук не свършва.
Проектът за унищожаване на Европа вече се разпростира върху целия свят. Чрез цифровите валути, чрез дигиталните идентичности, чрез социалното инженерство.
Това вече не е европейски въпрос. Това е въпрос на човешко оцеляване.
🔹 Епилогът не е за една институция. Нито за една система. Това е епилог на духа, който някога наричахме европейски.
И може би – ако не се изправим – епилог на самия човек.