След Освобождението — началото на нова борба
След Руско-турската война от 1877–78 година, България получава своето Освобождение. Народът ликува, пее и благодари. Но зад парада на радостта започва новата борба – не с ятаган и кръв, а със сенки, зависимости и задкулисие.
По моите скромни знания, Русия не идва просто като имперска сила, която иска да наложи контрол. Не. Според мен Русия се страхува. Тя усеща, че в нейните собствени предели нараства едно скрито влияние – масонско, еврейско, западно, и че то може да я погълне отвътре.
Войната с Турция е и форма на отклонение — насочване на вниманието навън, спасяване на собствения суверенитет. А спирането пред Босфора не е военна слабост, а знак, че Русия знае границите, отвъд които ще се сблъска директно с Лондон и Виена.
🔹 Времето на изграждането – с помощ отвън и саботаж отвътре
Русия оставя свои военни, администратори и съветници – хора, които да помогнат на България да тръгне по пътя на държавност. Но тя не иска пълен контрол, както често се твърди. По-скоро иска да се запази някакво православно ядро на Балканите – да има братски народ, с когото да се държат вяра, език и достойнство.
Но в България вече действат други сили. Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия – всички искат парче от този нов геополитически „пазар“. И най-лесно го постигат, като си намерят българи, готови да служат на чужд интерес.
🔹 Съединението – преврат, представен като национално дело
През 1885 г. се случва онова, което днес наричаме Съединение. Но моето убеждение е, че това не е въстание на народа, а внимателно организиран политически преврат, ръководен от проеврейски и масонски структури в Източна Румелия.
Тогава не Княжество България поглъща Румелия, а Румелийската върхушка завзема властта над обединената държава. Това се представя като „героичен акт“, но всъщност изцяло сменя посоката – Русия не контролира процеса и се оттегля. Защото знае какво предстои.
🔹 Сръбско-българската война – подреден театър на една сцена
Веднага след Съединението, Сърбия обявява война. На пръв поглед – агресия. Но ако се вгледаме по-дълбоко – това е удобен конфликт, режисиран от онези, които искат да бетонират новата власт в България.
Сърбите имат модерна армия. София е на 60 км. Можели са да навлязат за два дни. Но те „чакат“. Изчакват българската армия да се събере и да се обедини. Не грешка – сценарий. Войната легитимира новата политическа власт и задейства психологията на нацията: „врагът е пред портите – нека се сплотим“.
И така става – народът, както винаги, воюва героично. Побеждава. Но никой не му казва, че двете армии са били режисирани от едни и същи кукловоди.
🔹 Омразата – най-евтиният инструмент за разделяне
С тази бутафорна война се постига още нещо – трайна омраза между българи и сърби. Това е стара тактика: когато две близки нации се мразят, никога няма да се обединят. Няма да си помагат. Ще се шпионират взаимно, ще се презират.
И този план успява. Ние и до днес трудно говорим за Балканско обединение, заради минали „обиди“, без да разберем, че всичко това е било внушено отгоре, режисирано, подготвено.
🔹 Народът – пак в мрака
И през цялото време – народът няма достъп до истината. Няма радио, телевизия, интернет. Има вестници – а те вече са в чужди ръце. Има духовенство – но то е превзето. Има малцина, които виждат – Задругата, народни будители, пророци, свети хора. Но те са малцинство.
Масовият човек не знае. И отново е изпратен да пролива кръв в чужда схема.
🟤 Това са моите скромни наблюдения. Опит да опиша с малко думи едни огромни процеси. Всеки, който търси истината, ще я намери – в книги, в спомени, в тишината на собствената съвест.
Ако искате да научите всичко подробно — книгата на Александър Бояджийски „Истинската история на Българите“
Според моето сърце, в тази книга е описана истината, но .. вие ще прецените за себе си.