Част 2: Лисабонският договор – тихият преврат в 3000 страници
След като народите казаха „не“ на европейската конституция, кукловодите не се отказаха. Те пренаписаха същото съдържание под ново име и го наложиха – без глас, без референдуми, без съгласие. Така Европа загуби не само гласа си, но и душата си.
🔹 Какво представлява Лисабонският договор?
Подписан през 2007 г., той замени отхвърлената „европейска конституция“, но запази нейните основни цели: централизиране на властта в Брюксел, ограничаване на националния суверенитет, създаване на наднационална структура, в която решенията се вземат от върха – не от народа. Текстът беше сложен, нарочно мъглив, и разпилен в над 3000 страници. А истината – скрита между редовете.
🔹 Нямаше референдуми. Само Ирландия посмя.
Почти никоя държава не попита народа си. Само в Ирландия се проведе референдум – и хората гласуваха против. Това предизвика паника. Вместо да приемат волята на народа, властимащите просто ги накараха да гласуват отново, докато резултатът стане „правилен“. Демокрация по брюкселски.
🔹 Какво се промени с Лисабонския договор?
- Европейската комисия стана законодателен център, без реален контрол.
- Беше въведена длъжността „Президент на ЕС“ – без пряк избор!! Кой го избира?!
- Националните парламенти започнаха да губят влияние спрямо решенията от Брюксел.
- Беше положена основа за обща външна политика, отбранителна доктрина и юридическа надвласт над държавите.
🔹 Кой стоеше зад него?
Същите, които написаха и Конституцията: наднационални технократи, обединени в мрежи като:
- Трилатералната комисия
- Групата Билдерберг
- Фондации на Сорос и сродни структури
- Европейски центрове, доминирани от корпоративни интереси
Тези сили не действат с открити армии, а с документи, бюрокрация и натиск. Имат медии, пари, влияние – и цели, които нямат нищо общо с добруването на европейските народи.
🔹 Защо? Каква е крайната цел?
Да бъде унищожена Европа като културно и национално пространство. Да бъде заменена с мултикултурна маса от поданици – лесни за управление, откъснати от корена си, готови да приемат всяка „криза“ като извинение за още контрол.
Към Част 3: Какво точно подписаха вместо нас