Медузата, безсмъртието и човешките илюзии
Едно малко създание от морето – медузата Turritopsis dohrnii – може да ни научи повече за живота и смъртта, отколкото всички книги и религиозни „свети писания“. Няма мозък, няма сърце, няма кости. И въпреки това е биологично безсмъртна – когато остарее, връща клетките си назад и започва отново като млад организъм. Ето ти природна „машина на времето“.
Медузата Turritopsis dohrnii
🔹 Учените и вечното обещание
Това беше и поводът да напиша какво мисля - прочетох за руския биолог Петър Гаряев. Той говорел за „вълнова генетика“ – че можеш да оздравееш и да станеш вечен с думи, милитви, лазери и вибрации. Ще речеш, брех как не съм го знаел! Но като се разровиш - една медуза без мозък вече го прави, без нито една лаборатория и вълнови алабализми. Нищо чудно – ако Гаряев ѝ беше пратил мейл, тя сигурно щеше да му отговори как става.
Учен, който търси метода на медузата!
❖ Ако живеем завинаги…
На пръв поглед звучи прекрасно: да знаеш, че никога няма да умреш. Но ако си представиш – живееш векове, хилядолетия – това е проклятие, не дар. Кой би издържал на вечен живот и до какво ще доведе това? По-скоро в един момент ще се молиш някой да ти дръпне шалтера.
❖ И обратното – тежестта на края
Но и другото е трудно – да приемеш, че всичките ти знания, спомени, умения просто изчезват. Че твоето съзнание умира завинаги. Аз самият съм си мислил: толкова труд да решавам интеграли навремето, а после – край. Ако ще се прераждам в куче, то дали ще може да решава интеграли? Е, едва ли. Това прави цялата приказка за „прераждания“ доста куха.
🔹 Утешителните измислици
Именно тук идват "на помощ" религиите. Те са построили цели империи върху страха от смъртта. „Ела при нас, повярвай, дай ни силата си – и ще живееш вечно.“ Това е сделката. Те изобщо не вярват в тези глупости, но това не им пречи да те убеждават. Голяма измама, която векове държи хората в робство. А всъщност е ясно – няма рай, няма прераждане, няма утешителни бонуси. Живееш, умираш, край.
Рай и безсмъртие! Всеки поп ги обещава на заблудените, като награда за тяхната вяра и десятъка, който плащат!
🔹 Природата си знае работата
Животните го знаят по-добре от нас. Моята котка Райка може цял ден да се излежава като лихуса, но когато ѝ скимне – без грам усилие подскача на перваза на прозореца, който е три пъти над ръста ѝ. Енергията си е там, когато потрябва. И когато дойде времето да си тръгне, ще се оттегли в ъгъла и ще умре. Без страх, без религии, без философии. Защото тя ЗНАЕ какъв е редът.
Моята Райка
❖ Иронията на медузата
А медузата – да, тя е „безсмъртна“. Но пак умира. Ако не от старост, то от хищник, от болест или кой знае от какво. Природата не позволява да излъжеш кръговрата. Дори когато имаш вечност, пак няма гаранция.
🔸 Истинският урок
Може би тук е най-важното: не да се борим със смъртта, а да я приемем като част от живота. Да не харчим сили за илюзии и измами, а да живеем пълно, докато го има. Смъртта не е враг, а граница, която придава смисъл на пътя. И ако една медуза без мозък може да ни покаже това, значи няма нужда да чакаме религиите и учените – достатъчно е да отворим очи.