Руската армия и Българското опълчение – театър или истина?
Четях това-онова за „битката“ при Жабокрек. И както често се случва, едно разсъждение ме поведе към друго, по-голямо. Така стигнах до Руско-турската освободителна война – до въпроса докъде стига съзнанието на обикновения войник, какво е нашето днес, и къде започват наднационалните интереси на онова, което аз наричам ДД.
🔹 Руската империя праща на Балканите 180 хиляди войници срещу 400 хиляди модерно въоръжена армия на Османската империя. Турците са с нови пушки „Уинчестър“, силни гарнизони и добра артилерия. Чисто военностратегически, това е самоубийство.
Ако не беше Българското опълчение, руската армия нямаше никакъв шанс.
🔹 Безумие или театър?
Никой разумен военачалник не започва война срещу двойно по-голяма и по-добре въоръжена сила с мисълта „може би местните ще помогнат“. Това е повече от риск – това е авантюра.
Но когато погледнем политическия контекст, картината става по-ясна.
❖ Политическата сметка
Русия не е тръгнала на война, за да прави България свободна. Тя е тръгнала да засили позициите си на Балканите и да излезе на Проливите. Но за да изглежда това пред света не като завоевание, а като „мисия“, ѝ е било нужно оправдание. Това оправдание са българите. „Освобождаваме братя славяни“ звучи много по-добре от „искаме Цариград“.
❖ Българският фактор
И тук идва парадоксът – Русия може да е влязла за свои интереси, но именно българите решават войната.
- Без хиляди доброволци и водачи, войската нямаше да знае пътищата.
- Без селата, които дават хляб и добитък, армията щеше да гладува.
- Без четите и бунтовете, турците щяха да съсредоточат много повече войска срещу руските части.
- Без опълчението на Шипка, Сюлейман паша щеше да пробие и войната щеше да приключи с катастрофа за Русия.
Истината е, че 180-те хиляди войници на царя са оцелели благодарение на една жертва – българския народ.
🔹 Играта на великите сили
Но когато пушките утихнат, идва дипломацията. И кой печели от войната?
- Русия е изтощена.
- България е разпокъсана на Княжество, Източна Румелия и Македония, оставена под робство.
- Великите сили в Берлин си поделят картата.
Печели нито българинът, нито руснакът – печели онази невидима сила, която винаги знае как да насочи империи в сблъсък, за да прибере дивидентите.
🔸 Горчивото равновесие
Затова е важно да различаваме двете нива:
- Да почитаме паметта на падналите руски войници, които са вярвали, че освобождават братя.
- Но и да знаем, че Русия като империя не е дошла заради България. Истинското освобождение е било на Шипка – не защото Русия е дошла, а защото българите са застанали и не са пуснали Сюлейман да мине.
Така войната 1877–78 г. остава най-големият пример как народ и империя могат да се окажат в една битка, но с коренно различни цели.
За руснаците – Цариград.
За българите – живот и свобода.
Продължение - Защо Русия спря пред Цариград?