Българската духовност преди християнството
🔸 Когато човекът беше човек — не роб, не просяк, не грешник.
🌄 Вярата на нашите предци е била свързана със Слънцето, Земята, Природата Майка и с реда на Космоса. Наричайте я древнобългарска, тракийска, прабългарска, арийска, първородна... Имената са различни, но сърцевината ѝ е една и съща:
📌 Човекът е част от Вселената. Не роб на бог, а съучастник в космическия ред.
🜏 Основни черти на тази вяра:
🔹 Богове няма. Има Сили — Небето, Слънцето, Водата, Огънят, Дървото, Душата на Земята. Те не са извън човека. Те са вътре в него. Човек ги почита, не ги моли. И няма за какво.
🔹 Жрецът (вещият) не е господар, а служител. Той не заповядва, не събира десятък, не „опрощава“. Той знае как да говори с огъня, със звездите, с билките и със смъртта. Не живее в злато, а в истина.
🔹 Няма храмове. Храмът е светът. Мегалити, светилища, ритуални кръгове – под открито небе, най-често по високите места, където Земята докосва Небето. Без мрак, без олтари, без вериги.
🔹 Ценности: Чест преди всичко. Думата е обет. Силата се уважава, но не се злоупотребява. Душата се пази чиста – не от грях, а от лъжа.
🔥 Човекът тогава:
Не е чакал спасение. Не е молел за прошка. Не е вървял на колене. Той е бил част от реда на света – и е носил тази отговорност без колебание.
🧬 Примери от духовното наследство:
- Орфей учи, че душата е безсмъртна и свободна
- Залмоксис учи, че смърт няма, има преход
- Канасите на Дунав управляват не с „божия милост“, а с волята на рода и небето
📌 Тази вяра не е „религия“. Това е състояние на съществуване. Затова когато дошло християнството – с попове, кръстове, вина и обещания за рай – българинът не го разбрал. Трябвало да бъде принуден. С меч, с огън, със страх.
🩸 Борис Българоубиец, с помощта на ромейска войска, избил всички несъгласни — заедно с жените и децата им. Това е било клане, което все още изкупуваме. Карма, вплетена в съдбата на народа ни.
След това Расате – синът му – опитал да върне старата вяра. За наказание бил ослепен от собствения си баща.
❗ Тази история е болка. Но трябва да се знае. Защото не започва от храма, а от човека.