Защо се страхуват от името Българин
Когато не можеш да победиш един народ с оръжие, опитваш с нещо друго — подмяна, забравяне, разчленяване, даване на нови имена. И точно това се случва с нас.
Някога народът на тези, които сами себе си наричали Българи – живеел от Карпатите до Егейско море, от Албания до Кавказ и още отвъд. Не една държава. А един народ – с корен, с език, с душевност. Те не строели стени – били мост между светове. И затова били опасни.
После започнало разчленяването.
🔻 Първо – на юг. Егейска Тракия и Пелопонес са обезбългарени с кръв и измама. Дошли пришълци от северна Африка – завоеватели с черни души и гладни очи. Кръвта потекла, жените били поробени, децата – изтрити от рода си. И почнали да ги наричат „елини“, „гърци“. Народ с фалшива история, съшита от чужди хроники и захранвана от империи. А кръвта им – българска.
🔻 После – на север. На север от Дунав, където царувал Аспаруховият брат Кубер, останала огромна част от народа – Волжките Българи. Те съхранили името. Столетия по-късно били ислямизирани и наречени „татари“. Целта е ясна – забрави кой си.
🔻 На запад — още по-грубо. Създадоха „сърби“, „хървати“, „словенци“ – все имена, подадени отвън. За да няма спомен за България в западните Балкани. А кръвта е една и съща – от Дрина до Дунав. Народът е бил един, но езикът му започнал да се различава — по калъп, по учебник, по заповед.
🔻 В Киев и на изток – същото. Киевската Рус е създадена от потомци на Българите, тръгнали от Велики Болгар. Но после дошъл Византиянският християнски мрак, наложен с принуда, и започнало великото забравяне. Нарекли ги „руси“. После – „източни славяни“. И пак – българинът изчезва от историята, но не и от кръвта.
🔹 А какво остава? Остава само името Българин — притиснато, изкривено, подигравано. Наричани сме „орди“, „азиатци“, „татари“, „номади“. Когато не могат да ни пречупят — се опитват да ни нарисуват грозно.
А истината е проста:
📌 Ако приемем всички измислени имена, ще забравим кои сме.
📌 А ако си спомним кои сме – няма сила, която да ни спре.
Затова ги е страх от думата Българин. Защото тя носи не само история, а пробуждане. А от пробудения човек — най-много ги е страх.