Част 3: Какво точно подписаха вместо нас
Всички сме чували за Лисабонския договор. Но малцина са го чели. Още по-малко са го разбрали. А още по-малко са онези, които знаят какво точно е загубила България, без да бъде питана.
🔹 Ще го кажем направо: С Лисабонския договор България се отказва от голяма част от своя суверенитет. Това не е абстракция. Това е юридически факт.
🔹 Решенията вече не се вземат от нашите депутати, а в „съвети“ и „комисии“, където гласът ни е символичен. В много случаи – дори без право на вето.
🔹 Конституцията на България остава на книга, но не и в сила, когато се сблъска с решения на ЕС. Европейското право има предимство – това е записано черно на бяло.
🔹 Съдът в Люксембург (Съдът на Европейския съюз) може да отмени наш закон, дори и да е приет с пълно единодушие в българския парламент.
🔹 Задълженията ни са ясни, правата – мъгляви. В договора има стотици точки с глаголите „държавите членки са длъжни“, „се задължават“, „трябва да“. А думата „могат“ – когато става дума за права – почти не присъства.
🔹 Няма възможност за оттегляне от отделни политики. Веднъж приели правилата, няма връщане назад.
🔹 Хартата на основните права на ЕС изглежда красиво, но няма стойност, когато ЕС реши друго. Въпрос на тълкуване. И тълкуват... техните съдии.
Няколко примера:
🔹 Истанбулската конвенция – отхвърлена от българския парламент и от обществото. Но Съдът на ЕС обяви, че тя може да бъде приета „от името на ЕС“ – дори ако отделни държави не са я ратифицирали. Т.е. – може да се върне през задния вход. Това вече е факт.
🔹 Пактът за миграция – обвързва България с механизми за приемане на „разпределени“ мигранти, глобално финансиране, нови категории права. Не е подлаган на национално гласуване, но ще бъде обвързващ. А когато хората разберат – ще е късно.
🔹 Зелената сделка – звучаща благородно, но реално задължава държавите да затварят въглищни централи, да променят земеделието, транспорта, отоплението. Включително: отказ от дърва, забрана на горивни двигатели, нови „еко-домове“ с недостъпни цени. България не може да каже „не“. Подписала е.
🔹 Цифровото евро – не се обсъжда в България, но ще дойде. С или без нас. Единна цифрова валута, контролирана от ЕЦБ. Следващата стъпка: пълна прозрачност на разходите, персонални лимити и дигитална идентичност. Това не е теория – вече се тества.
✅ Всички тези примери показват едно: Лисабонският договор не е просто бюрокрация. Той е рамка, в която народите губят гласа си.
❗️А когато нямаш глас, някой друг решава вместо теб.
🔹 Ако народите не решават, кой решава?
Това е ключовият въпрос. Отговорът е ясен: Решават онези, които не подлежат на избор. Решават чиновници, назначени в Брюксел. Решават глобални корпорации, банки и фондации. Решават задкулисни мрежи от „експерти“, НПО-та, лобисти и външни интереси.
Така се създава нова власт – неотчетна, недосегаема, наднационална.
И тази власт не служи на хората. Тя служи на себе си.
🔹 Какво можем да направим?
Не предлагаме лозунги, нито рецепти за спасение. Но има поне три прости, здравомислещи посоки — които зависят само от нас:
- Да разберем.
Без разбиране няма избор. Време е да се поинтересуваме какво всъщност представлява ЕС, как се вземат решенията, кой избира тези хора, кой пише законите, какво значи „регулация“ от 3000 страници.
Това не е „висша материя“, а пряко засяга живота ни – хляба, тока, данъците, правата ни. Не вярвай на всеки глас, който звучи авторитетно. Чети различни източници, съпоставяй, разсъждавай. - Да говорим.
Гласът на човека не е „ретрограден“, нито „популистки“. Гласът на народа е истинският критерий за посоката. Когато говорим – дори само пред приятели, децата ни, комшиите – вече не сме част от мълчаливото стадо. Хората са умни, просто им трябва повод. А поводи има — всеки ден. Да говорим човешки. Да питаме: „Абе защо никой не ни попита, като променяха всичко?“. Това стига. - Да пазим свободата си.
Не можем да спрем машината, но можем да пазим себе си. Да не продаваме ума и съвестта си за пакетче евро. Да се опитаме да бъдем независими — поне частично: храна, знания, умения, общност. Да не позволяваме на страха да ни превземе. Да възпитаме децата си да бъдат хора, не консуматори. Да не се приспособяваме към безумията — нито с „новия език“, нито с безгръбначно мълчание.
⚠️ Ако не изберем ние – ще изберат вместо нас. И няма да е в наша полза.
Към Част 4: Цифровото евро – валута или окови?