Митът за глобалното затопляне
От десетилетия ни повтарят, че Земята върви към катастрофа. Че температурите растат неудържимо, ледовете се топят, океаните ще ни залеят и всички ще изгорим като факли. Този страх е поддържан целенасочено – с цветни графики, филми и „научни“ прогнози, които винаги сочат едно и също: виновен е човекът.
🔹 Страхът като оръжие
Човечеството отдавна е управлявано чрез страхове – от чумата и ересите до атомната бомба. Днес е ред на климата. Хората трябва да вярват, че те самите разрушават планетата и единственото спасение е да се подчинят на нови правила. „Искаш ли да спасиш Земята? Откажи се от удобствата, плати въглеродни данъци, слушай какво ти казваме.“
🔹 Истината за климата
Климатът винаги се е променял. Имало е ледникови епохи, топли периоди, суши и наводнения – хиляди години преди индустриалните комини. Слънцето, вулканите, движението на океаните и орбитата на Земята имат несравнимо по-голямо влияние от човешките фабрики. Да твърдиш, че ние управляваме климата, е като да вярваш, че можеш да спреш буря с чадър.
❖ За сравнение: през 70-те години „учените“ и медиите предупреждаваха за предстоящ нов ледников период. Имаше корици на списания, графики и апокалиптични прогнози. Днес същите среди обясняват обратното – че Земята ще пламне от жега. Променя се не климатът, а посланието, което трябва да държи хората в страх.
❖ Въглеродните квоти
В Европа предприятията плащат за всеки тон въглероден диоксид, който отделят. Това директно удря индустрията и повишава цената на електроенергията. Същевременно Китай, който е най-големият замърсител в света, няма подобни ограничения. Какво означава това? Че Европа плаща и затваря производства, а Китай ги поема и печели. Европа се самонаказва, докато Азия укрепва позициите си. Това вече не е екология, а икономическо оръжие.
🔹 Кой печели?
Всеки страх носи печалба. Този – още повече. „Зеленият преход“ се превърна в бизнес за трилиони. Въглеродните квоти вече са новата валута на подчинението – държави и фирми плащат за правото да дишат, а „борсите за въглерод“ търгуват със самия въздух.
❖ Така се изгражда изкуствена зависимост: колкото повече „емитираш“, толкова повече плащаш. А плащаш не за да спасиш природата, а за да храниш новия финансов механизъм, създаден от онези, които продават и страха, и спасението.
🔸 Най-опасното не е топлината или студът.
Най-опасен е страхът, с който ни карат да приемем доброволно робството като спасение. Земята ще оцелее. Въпросът е дали ние ще останем хора или ще се превърнем в уплашени сенки, които вярват във всеки нов мит.