За ББ-2: Кухата тиква се превръща в система
(втора част от истинския разказ за прехода)
След като народът го преглътна — не от обич, а от изморено примирение — Той не се поколеба нито ден. Изгради мрежа. Не партия в класическия смисъл, не идеология, не кауза — а гъста мрежа от зависимости, интереси и страх.
🔒 Контролът започна от МВР - Когато беше поставен за главен секретар на вътрешното министерство, всички онези, които знаеха как работи задкулисието, разбраха: бухалката вече носи пагон.
От този пост започна подреденото овладяване на най-важните инструменти на държавата:
- Прокуратурата се превърна в орган за натиск или чадър, според случая
- Съдилищата престанаха да бъдат независими — важни дела се „разпределяха“ с внимание
- Полицията си затваряше очите, когато „не трябваше да вижда“
- Медиите — първо се купиха, после се уплашиха, накрая сами се предложиха
🧊 Пеевски, Доган и „дълбоката държава“ - Неговите съюзи никога не бяха идеологически. Бяха търговски по характер, мафиотски по структура и геополитически по ефект.
- С Доган: преразпределение на власт чрез енергийния сектор и „политически инженеринг“
- С Пеевски: медийна империя, зависим съд, схема след схема
- С така наречения „елит“: мълчание срещу достъп, удобство срещу съвест
Държавата се превърна в анонимно акционерно дружество, в което народът притежаваше акциите само на хартия. Всичко друго беше заключено в офшорни сейфове и обслужваше „добрите играчи“.
💸 Машината на облагодетелстването: поръчки, еврофондове, бетон. Започна най-голямата реформа в обръщането на обществени пари в лични каси.
- Строителни фирми, регистрирани на кухи имена
- „Наши“ хора, които печелят без да се състезават
- Еврофондове, които уж „влизат в България“, но бързо напускат през чужди сметки
- Асфалт, който се рони след два сезона, но струва като злато
Всеки метър магистрала беше лепен не с битум, а със страх, връзки и процент. 🗣️ Образ, не идея. Театър, не визия. Той никога не предложи реална платформа, визия или стратегия. Предложи роля — на „прост, но наш човек“. Говореше кратко, грубо, просто — не защото не можеше друго, а защото така се управлява инстинктът на масата.
- „Ще ги оправим“
- „Всички са маскари, само аз останах“
- „Не съм като ония, аз съм от народа“
Но зад това: театралност, камери, ленти, ПР-акции с каска на глава и ножица в ръка. Съдържанието никога не дойде. Дойде само шумът, който за бедните уши звучеше като надежда.
🧬 Страхът – първо инструмент, после норма. Постепенно страхът престана да бъде нещо, което идва отвън. Той стана част от навиците на обществото.
- Журналисти: или мълчат, или се „съкращават“
- Бизнесмени: печелят, ако целуват пръстен, губят, ако кажат „не“
- Обикновени хора: знаят, че няма кой да ги чуе – остават тихи, но гневни
И страхът така се вкопа, че много хора вече не го усещат — но живеят в него.
📉 Тиквата не е човек. Тиквата е система. Днес той може да се покрие. Да стои далеч от камерите. Но системата, която построи, е жива.
- Жива в мълчанието на институциите
- Жива в компрометирания бизнес
- Жива в медиите, които още му служат
- Жива в хората, които все още мислят, че това е „по-добре от другото“
🧠 Това не е просто история на един човек. Това е културна болест, инфекция на мисленето, мутация на понятието „държава“.