Защо Русия спря пред Цариград?
През януари 1878 г. руската армия е само на двайсетина километра от Истанбул. Турската империя е на колене. Гарнизоните са разгромени, столицата е беззащитна. Достатъчно е още една крачка – и Цариград пада. Но… Русия спира.
🔹 Историческият факт
Вместо да влезе в града, Русия подписва Санстефанския договор. На картата България е голяма и свободна. Но още преди мастилото да изсъхне, става ясно – Великите сили няма да допуснат това да остане така. Само няколко месеца по-късно в Берлин всичко е преразкроено.
❖ Заплахата на Англия
Защо Русия не влиза в Цариград? Най-напред – заради Лондон. Англия тогава е империята, която държи моретата и световните финанси. Индия е нейното бижу, а проливите – жизнената артерия. В момента, в който руските войски стигат до Сан Стефано, британският флот влиза в Средиземно море. Посланието е кристално ясно:
„Ако посегнете на Цариград, ще воюваме срещу вас.“
❖ Австро-Унгария и останалите
Виена също няма намерение да гледа как Русия става господар на Балканите. И от там идва същото предупреждение – „стоп, или война“.
🔹 ДД – невидимият стоп-сигнал
Но тук идва и по-дълбокият пласт. Как се спира империя, която вече е на прага на победата? Не само с оръдия.
- Заплашват я с финансова блокада – без кредити, без доставки.
- Заплашват я с международна изолация – срещу нея да се съюзят Англия, Австро-Унгария и Германия.
- Намекват за бунтове вътре в самата Русия, където войната вече е изтощила народа до крайност.
Именно това е почеркът на онова, което наричаме ДД – да спира империите точно на ръба на победата, когато са най-уязвими.
🔸 И в края на краищата
Цариград е бил на една ръка разстояние. Но Русия спира. Не защото не може, а защото ѝ е наредено.
Така България получава свобода, но разпокъсана и несигурна. А проливите – истинската цел на войната – остават непокътнати.
Истинският урок е горчив: битките се печелят от войниците, но краят на войната се решава не на бойното поле, а на масата на Великите сили. Там, където ДД държи нишките.
Първата част - Руската армия и Българското опълчение – театър или истина?