За закона, честта и името Българин
🔸 В основата на Саракта стоят три неща:
Свободата, Честта и Достойнството. Не като лозунги, а като реални принципи, валидни за всички — от владетеля до последното дете. Свободата е правото да участваш в живота на Саракта и да ползваш неговите блага справедливо. Честта е задължението да се грижиш, да служиш, да пазиш реда и знанието, които са поверени на целия народ. А Достойнството — то е мярката, по която човек не поробва другия и не подвежда духа му.
🔸 Българин не е онзи, който се е родил в някаква граница.
Българин е онзи, който е приел закона на Саракта и го пази. Който служи на реда, на знанието, на доброто. И затова името Българин е не просто народност — то е титла, която се носи с отговорност. Може да бъде придобита, но може и да бъде изгубена.
🔸 В древността всеки народ знаел кои са българите.
Името им носело сила, ред и уважение. Не защото са били страшни — а защото били справедливи. Не защото вземали — а защото давали. Давали пример, мир, знание и закон. И затова Сарактът се разширявал не със сабя, а с култура. Не с робство, а с примера на справедлив ред.
Към част 5: За разрушаването и възстановяването