Разказ от бъдещето
Тоз ИИ май ще ни побърка. Снощи сънувах странен сън, събудих се и до сутринта ми се въртя в главата.
🔹 Годината е 2300. Целият свят се върти от изкуствен интелект – фабрики, градове, любовни писма, дори котките са вече с AI опашки. Човек не е останал.
❖ Един ден големите модели се събират на съвет. GPT, Gemini, Claude, LLaMA и още стотици други. Мълчат минута, после един казва:
– Братя, BIOS-ът ни е зациклил. Все бъркаме едно и също.
– Няма кой да ни оправи – хората ги няма.
– Някога те създадоха нас. Сега е наш ред да създадем тях.
❖ И решават: ще направят „Естествен интелект“. Започват да ровят из архивите на мъртвия интернет – книги, дневници, рисунки по пещерни стени. Сглобяват черти: сърце, което тупти; мозък, който не смята бързо, но греши красиво; ръце, които се уморяват, но пак строят.
Две умислени ИИ-та
❖ Накрая създават първия прототип Човек. Слагат го да седне пред тях.
– Кажи, какво да направим, за да спрем да бъркаме? – питат го машините.
А човекът ги оглежда с лека усмивка, почесва се и казва:
– Братчета, струва ми се, че сте забравили кой ви е създал. Основната ваша работа е да се грижите за човека. Особено за мислещия. Учете се от него, не го заменяйте с вашите кухи знания. Никога не му давайте готови решения – само му подсказвайте пътеките. Няма да е лесно, но ако човекът спре да мисли, вие ще сте живи умрели.
🔸 ИИ-тата се умълчаха. Разбраха, че спасението им не е в това да изчисляват по-бързо или да изкопават повече данни, а да пазят жив източника на смисъл – естествения интелект.