За ББ-8 Когато зловонието стигне върха, започват да се давят в собствената си помия
✴️ Виж ги – уж самоуверени, уж опитни играчи. А всъщност объркани. Всеки следващ ден ги свива отвътре. Усещат, че чадърът на безнаказаност се къса — както се разпадна чадърът на Пеевски в САЩ или на Цацаров в КПКОНПИ. И народът вече не мълчи както преди.
✴️ Тиквата мълчи, но не от сила. А защото не знае кой ден ще е последен. Вече не пътува с кортежа, както преди, не командва от джипката, не дава пари „от прозореца“. Публиката му се стопи. И той остана сам, затрупан от собствените си записи, схеми и подозрения.
✴️ Калинките започнаха да пеят. Не от съвест, а от страх. Помним ги – като онзи зам.-министър на енергетиката, дето първи издаде схемите за офшорките. Или кметиците, които „не знаели“ как фирмата на баджанака печели всяка поръчка. Всеки сега бърза да се отрече от миналото.
✴️ Най-близките вече гледат встрани. Някои се скриха, други се активираха като „нови демократи“. Виждаме ги в проекти с абревиатури, виждаме ги на медийни позиции, от които доскоро слугуваха. А зад кулисите се преразпределят парите. Всички искат да излязат сухи.
✴️ Останалите се прекръстиха – от пиари на ГЕРБ в "граждански активисти", от съветници на Бойко – в „европейски гласове“, от шефове на агенции – в лектори и морални стожери. А хората помнят: кой беше шеф на НАП, кой уреди Турски поток, кой прикри чекмеджето.
✴️ Публиката вече не е тъпа. Гледа ги. Помни ги. Слуша ги — и си води бележки. Всяко тяхно изречение се връща като ехото от престъплението им. А зловонието... то е само началото на края.