Райхщат, Сан Стефано и Берлин: веригите около България

07 Sep, 2025

Историята на България в края на XIX век е белязана от сблъсъка между народната мечта и диктата на европейските политически и финансови кръгове (ако някой не се досеща, това са евреите, които командват събитията в Европа).

След пет века робство, идва Руско-турската война, в която българите участват със своите чети, с въстанията и с надеждата за освобождение. Победата довежда до Санстефанския договор и голямата България – почти възстановена в нейните естествени граници. Но тази мечта трае кратко. На сцената излизат силите, за които ви споменах преди малко. Така се стига до Берлинския конгрес, където българската земя е разкъсана на части – и този белег тежи върху народа ни и до днес.

🔹 Райхщатското споразумение (1876)
След Априлското въстание и последвалите кланета, българският въпрос влиза в центъра на европейската дипломация. Русия и Австро-Унгария се срещат в чешкия град Райхщат, за да уточнят какво да правят, ако се стигне до война с Османската империя.

Там руснаците се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф - нали се сещате какъв е всъщност?

Уговорката е двусмислена: ако Русия победи, България няма да стане голяма и силна държава. Тя трябва да бъде разделена на автономни области, за да не застрашава интересите на Виена. На практика още преди войната големите сили започват да кроят как да ограничат бъдещото българско освобождение.

🔹 Руско-турската война (1877–1878)
Въпреки че Русия е знаела, че турската армия е по-многобройна и модерно въоръжена (особено благодарение на западните оръжия и финанси), войната е започната. Причините са няколко:

• общественото мнение в Русия е силно развълнувано от съдбата на българите;
• стратегическият интерес на Русия изисква контрол над Балканите и проливите;
• зад кулисите действа и българската „Задруга“, наследство от времето на Шишман, чието острие е бил Левски. Тя работи за това Русия да влезе в България, защото знае, че без външен удар Османската империя няма да рухне.

Русия тръгва с надеждата, че местното българско население ще я подкрепи — и това наистина става. Без българските опълченци и народната помощ, войната би завършила катастрофално.

🔹 Санстефанският договор (19 февруари / 3 март 1878 г.)
Подписан е между Русия и Османската империя в малкото селце Сан Стефано край Цариград. Това е връхната точка на Руско-турската война и първият голям документ, който начертава България като свободна държава.

Съгласно договора се създава Голяма България – огромна по територия, почти равна на представата за Санстефанска България. В нея влизат:

• почти цяла Мизия, Тракия и Македония;
• Беломорието с Кавала и Солун;
• земи до Охрид и Призрен;
• дори острови като Тасос и Самотраки.

България става автономно княжество с княз, избиран от народа и одобряван от султана и великите сили. В очите на българите това е истинското освобождение – и затова по-късно датата 3 март става национален празник.

Но зад тази картина стои и реалността: Русия подписва договора сама, без съгласието на останалите велики сили. Това е временно решение, по-скоро проект, отколкото окончателна карта. Русия иска да наложи своя ред, но още тогава е ясно, че другите няма да го приемат.

🔹 Берлинският конгрес (юни–юли 1878 г.)
Веднага след Сан Стефано Великобритания, Австро-Унгария и Германия реагират остро – голяма България означава силно руско влияние на Балканите. Свиква се конгрес в Берлин под председателството на „железния канцлер“ Ото фон Бисмарк. Участват всички велики сили: Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Османската империя.

Резултатът е зверско изрязване на България:

• отрязани са южна Тракия, цялата Македония и северна Добруджа
• създава се Княжество България със столица Търново – васално на султана, но с вътрешна автономия;
• Южна България става Източна Румелия – автономна област под властта на султана;
• Македония и Одринско остават изцяло под Османска власт.

На практика Санстефанска България е унищожена само за няколко месеца. Българите получават частична свобода, но не и онази държава, която всъщност е тяхната.

🔹 Този разказ няма да е пълен, ако не знаем за ролята на Задругата и Левски като духовна нишка, която обяснява защо въпреки всички предателства българският дух остава жив.

❖ Задругата на Шишман
След падането на Търново и края на Втората българска държава, група будни българи създават тайна организация – Задругата. Това е нещо като невидима мрежа, която в продължение на векове пази българската памет, обичаите и знанието за произхода ни. Работи тихо, без да се показва, в България, Русия и из цяла Европа. Чрез Задругата българската идея не умира и когато дойде времето за Възраждането, вече има подготвена почва.

Задругата е онзи невидим фактор, който често липсва в официалните учебници. Без нея не може да се обясни как народ, пречупван многократно, съумява да оцелее и пак да се изправи.

❖ Левски – острието на копието
Васил Левски е най-яркият пример за човек, израснал от идеите на Задругата. Той превръща „свободата“ от мечта в реален организационен план. Левски изгражда мрежа от комитети, подготвя народа за самостоятелна борба и ясно заявява, че „делото трябва да бъде наше“.

Според преданията, когато е пленен и очаква обесването си, Левски е имал шанс да бъде спасен – но съзнателно отказва. Той знае, че жертвата му ще се превърне в пламък за цял народ. И наистина – обесването му не слага край, а дава ново начало на борбата.

Инсинуациите, че Левски е бил пазен от трима заптиета и никой не се опитал да го освободи, са внушения на враговете на българския дух. Истината е, че зад него е стояла Задругата, а обесването му е било осъзнат акт на саможертва за бъдещата свобода.

❖ Русия и войната
Когато Русия тръгва към война през 1877 г., тя не го прави само заради стратегически интереси. Влиянието на Задругата и подемът на българската революционна идея вече са подготвили почвата. Руските войници знаят, че влизат в земя, която чака освобождение. Макар армията им да е по-малка и по-зле въоръжена от османската, те вярват, че народът ще им помогне. И наистина – без българските опълченци и без подкрепата на местното население войната нямаше да завърши с успех.

❖ От Сан Стефано до Берлин
Русия подписва Санстефанския договор като признание, че българите заслужават своята държава. Но Берлинският конгрес унищожава тази мечта. България отново е разпокъсана – сякаш за да се подчертае, че истинската свобода няма да дойде отвън, а само чрез нашата собствена сила и жертви.

🔸 С две думи
Съединението през 1885 г. е първият плод от семето, посято от Задругата и Левски. То не е окончателен завършек – страната ни остава разкъсана. И до сега е разкъсана. Но е напомняне, че истинската България може да бъде постигната от нашите задружни усилия.

Свободата никога не е подарък. Тя винаги е извоювана – с кръв, с жертви, със съзнание. И може би някой нов Аспарух или Крум ще дойде, за да довърши започнатото.