Симеон "велики" - царят между славата и предателството
Симеон е вторият син на Борис, когото той слага на престола, след като ослепява инстинския син - Расате. Българското рожденно име на Симеон е Лабас, но още като дете е изпратен в Константинопол за обучение. Там възприема ромейската култура и светоглед. Променя името си на Симеон – юдейско име, което подчертава откъсването от българската традиция. По същия начин и баща му Борис, след покръстването, добавя към името си еврейското Михаил. 📌 Нито един от старите родове, избити от Борис, не би приел това.
Симеон говори гръцки, чете гръцка философия, живее дълго време сред ромеи, но в него узрява и амбицията да превърне България в духовен и културен център, който да съперничи на Константинопол. Това е неговият двойствен образ – българин по произход, ромей по възпитание, владетел с визия и с противоречива същност.
📜 Положителното:
Истината е, че българската азбука, която днес наричат „кирилица“, е поръчана и утвърдена именно от цар Симеон. Това е неговият голям принос – създаване на основа за българската книжнина, с която се изгражда духовното тяло на народа. Кирилицата е изградена не върху глаголицата на Кирил и Методий, а като адаптация на старите български писмена към славяноезичния превод на Писанието. Това дело не е лично негово, но става възможно заради волята на Симеон.
📌 Другото положително е, че след сериозна грешка при похода към Константинопол, Симеон успява по-късно да унищожи аристокрацията на новоизмислената Сърбия – един от бъдещите проводници на разложението и подмяната на българското землище.
⚔️ Битката при Ахелой – най-голямата сухопътна победа над Византия
През 917 г. Симеон разгромява византийската армия при Ахелой. Победата е блестяща – стотици хиляди са избити, ромейската армия е унищожена. Това е най-голямата военна победа в цялата история на България. Империята е в шок. Симеон е обявен за „василевс на българи и ромеи“. Народът го зове Велики.
Но... Симеон не продължава на юг, не поема към Константинопол.
❓ Защо?
– Армията е изтощена след дългата кампания. – Няма флот, а Константинопол е снабдяван по море. – Надява се на дипломатическо признание от императора.
Това е стратегическа грешка, за която плащаме векове. Константинопол остава недокоснат. Вместо да разруши паразита, Симеон влиза в играта му – копира титли, ритуали, амбиции. България става подобие на Византия, не нейна противоположност.
🛡️ Срещу Сърбия
След като се проваля в амбицията да влезе в Константинопол, Симеон насочва вниманието си към запад. Там се заражда нова заплаха – малка християнска княжеска държава, подклаждана от гърци и латини. Симеон разбира опасността и действа решително: унищожава сръбската аристокрация, премахва племенните водачи и налага българско господство. Така предотвратява бъдещ разкол, който по-късно (в слабостта на наследниците му) ще се възобнови.
Симеон е фигура с два образа: – от една страна — строител на българската култура, писменост и духовност; – от друга — владетел, повлиян от ромейските идеи, който допуска стратегически грешки и не разбива паразита в сърцето му.
България след него не е по-свободна. Тя е по-богата, по-образована, но и по-зависима от византийския модел. И това ще доведе до падение.
📌 Да помним и светлото, и тъмното. За да не повтаряме същото в нови дрехи.