Подмяната на българското самосъзнание
Днес православният свят празнува „Успение Богородично“ или, както народът го нарича, „Голяма Богородица“.
🔹 Каква е истината за т.н. Богородица:
Според юдейско-християнската измислица - Мириям, момиче от Назарет, била заченала Исус „непорочно“ – без мъж, без инвитро, без нищо земно, а по чудо от Светия дух. Такива истории обаче не са оригинални за Юдея – те са преписани от по-стари митове като тези за египетския Хор или гръцкия Дионис. При нас, българите, подобни глупости никога не е имало – нашите предци не са си измисляли небесни бащи, за да придадат важност на човека. Това е чужда подмяна, наложена отвън.
Те това е момичето от Назарет, годеница на Йосиф - Мириям, едно от най-честите женски имена в Юдея.
Така че, дали е имало истинска жена, или това е синтез на няколко различни легенди, преработени и „обожествени“, е въпрос, който църквата никога няма да ти позволи да зададеш. А за нас е златна възможност да кажем: образът е шит от парчета, но корените на празника са много по-стари и български по дух.
🔹 Според "свещеното" предание (т.е. измислицата)
Малко преди края на земния си път, архангел Гавриил известил Богородица, че след три дни ще се представи пред Господ. Звучи почти като предсказание на Нострадамус или като диагноза от високо квалифициран лекар – точна до деня. Тя пожелала да види апостолите за последен път и – по чудо – те били пренесени от различни краища на света в Йерусалим. Вероятно, ако питаме днес, чудото е било масов e-mail или конференция в Zoom.
🔹 На третия ден, заобиколена от апостолите, Богородица „предала душата си“ в ръцете на Христос. Тялото ѝ било положено в Гетсиманската градина, но след още три дни гробът бил намерен празен – чудо, казват те: възкресена и взета на небето с тяло и душа. Тук вече идват въпросите: защо пак „три дни“, кой и защо е отворил гроба ѝ, и как точно е станало пренасянето „с тяло и душа“. Това е, разбира се, история за вярващите, но и удобен инструмент за църковната власт, която умее да превръща легендите в институционален авторитет.
🔹 Истината е, че много преди християнството, нашите предци вече са имали този празник. В българската и изобщо индоевропейската традиция този ден е бил свързан с почитането на Майката-Земя – покровителката на реколтата, дома и живота. В Родопите и Пирин до днес се пазят легенди за „Госпожата на земята“ – пазителка на нивите, на плодовете, на водите. По крайбрежието я почитат като закрилница на моряците и рибарите, с обичаи за пускане на венци в морето. Това са обреди, предавани от поколение на поколение, далеч преди да се появят чернодрешковците, които облякоха всичко в юдейско-християнски дрехи.
Майката-Земя, доколкото може да се изрази като жена!
🔹 Така Майката-Земя стана Мария от Назарет. Нашият празник бе обявен за „Успение Богородично“, а смисълът – внимателно подменен. Вместо да почитаме връзката си с природата и земята, започнахме да повтаряме истории за далечни земи, чужди народи и чудеса, в които място за България няма. Това не е просто религиозна подмяна, а духовна операция за изваждане на българското съзнание от неговия корен и зашиването му за чужда история.
🔹 И тук идва големият въпрос: защо, по дяволите, трябва да вярваме в юдейски измислици, в които дори самите евреи не вярват? Защо да приемаме за свети и непоклатими чужди легенди, наложени кой знае как на една трета от света, когато имаме свои – много по-древни, по-чисти и по-близки до живота? Нашите празници са свързани със слънцето, реките, плодородието, сезоните – с онова, което ни храни и поддържа живи. Там няма нужда от посредници, от чудеса и от „три дни“. И няма нужда някой от Юдея да ни обяснява кога и как да празнуваме.
🔸 Затова днес, когато се говори за „Голяма Богородица“, е добре да си спомним: преди да дойдат легендите от Юдея, този ден е бил наш. Преди да се говори за Мария и Христос, нашите деди са празнували Майката-Земя. И ако искаме да имаме истинско самосъзнание, трябва да върнем нишката към онова, което е било преди подмяната. Защото без тази връзка, ние не сме българи – а просто публика в чужд спектакъл.
Аз се срамувам от всичко това, за вас не знам.