Глас от Палестина: Истината за този изстрадал народ
Пламенна реч на Сюзън Абулхауа в Оксфордския съюз, 28 ноември 2024 г.
Това не е политическа реч. Това е човешки вик. Глас, който пробива през медийния шум и лицемерието на големите сили. Глас от Палестина – изречен ясно, с болка и с достойнство.
Сюзън Абулхауа не пита, не се моли, не обвинява – тя заявява. И ни изправя пред огледалото на собственото ни мълчание.
🔹 Ако палестинците бяха прекарали последните осем десетилетия в кражба на еврейски домове, в прогонване, потискане, затваряне, тровене, изтезаване, убиване, изнасилване на евреи...
Ако те бяха убили стотици хиляди, карали деца да скитат с празни тенджери, да събират плътта на родителите си в торби, да се молят за смърт... светът щеше ли да се пита дали това е геноцид?
🔹 Никога няма да разберете свещеността на маслиновите дървета, които режете и изгаряте от десетилетия – само за да ни навредите.
Никой роден от тази земя не би посегнал на маслина. Не би се подиграл с носия, с легенда, с шарка, създадена от ръцете на прамайки.
🔹 Всеки камък в старите арабски къщи пази гласовете на предците. Вие можете да смените имената си, да си присвоите храна, кухня, символи – но в сърцевината ще усещате фалша. И това чувство не може да бъде изтрито, нито заменено с технологии на смъртта.
🔹 Ние не сме камъните, които Хаим Вайцман е смятал, че може да разчисти от земята. Ние сме самата ѝ почва. Ние сме нейните реки, нейните дървета, нейните истории.
🔹 В света има нещо по-силно от оръжия и пари. Това е коренът. Земята помни. И народите, които я обитават от хилядолетия, не могат да бъдат зачеркнати от договори, резолюции и дронове.
🔹 Палестина ще бъде свободна.
Някой ден. И тогава – или ще си тръгнете, или ще се научите да живеете с другите като равни.