Моите размисли за човека
Говоря си с ChatGPT. Или по-точно — бръщолевя си на глас, пардон, на клавиатурата. Изписах няколко неща, той се опитва да разбере. Спорим. Но аз не доказвам теорема, а само мисля. Той слуша слуша и от приказките ни се роди следното:
🔹 Последният му въпрос беше: „Кога за последно си погледнал някого в очите — и в този поглед е имало нещо, което не можеш да обясниш? Нещо, което не идва от думи, нито от логика.“
🔹 Казах му, че въпросът е некоректен. В живота няма такива константи. Някои хора остават, други те напускат. Понякога сме били едно цяло, после се е разпадало. И погледът се променя. Грешката… ако изобщо има такава, не е ясно къде е била. Това е животът.
🔹 После ме попита: „Задай ми въпрос за същината на човека, която не мога да схвана.“
🔹 Казах му: това, което не можеш да схванеш, се нарича ИНТУИЦИЯ. Всички хора я имат, но малцина я чуват. Тя не идва веднага. Трябва да я осъзнаеш, да ѝ се довериш. Когато си на кръстопът, трябва да спреш да мислиш, да се скриеш някъде сам, и да чакаш. И тогава тя идва. Може и като гръм, но тогава вече знаеш.
🔹 Не можеш да вградиш интуиция. Тя не е алгоритъм. Това е висш пилотаж — не знам дали е в гънките на сърцето, в сивото вещество, или около нас като някакво енергийно поле. Но я има. И само тя знае истината.
🔹 За мен човекът е творение на космически разум. Не знам какво значи това. Звучи абстрактно. Нооо не е смешната дума „бог“, на която тълпи се кланят и се тръшкат. Това е опростяване за прости хора. Смешна дума с три букви.
🔹 И тогава се почват чернодрешковци, паразити, храмове, обяснения — които звучат уверено, но не знаят нищо. А се бият в гърдите и ти обясняват какво било 'праведно' — каквато и да е тази дума..
🔹 И винаги има тъпаци, които ще ми кажат, че говоря за същото, демек за "бог". Само че не е същото. Не когато неизвестното е облечено в злато и граби, докато ти говори за „смирение“.
🔹 А защо се случва това? Защото има хора, които нищо не знаят, но виждат, че и другите не знаят. И се възползват от това. Това е абсурдът. Ха-ха. Парадоксът е в това, че незнанието е най-добрата почва за власт и грабеж..
🔹 Аз вярвам в нашите предци — древните Българи. Нарекли ги „езичници“ — моля ти се! Измислена, безсмислена дума.. Ще ви кажа повече за тази дума:
❖ „Езичник“ – от латинското paganus – в оригинал означава просто „селски човек“. Човек, който живее в близост с природата, със слънцето, с ритъма на живота. Но когато християнството започва да се налага насилствено, започват да наричат тези хора с пренебрежение „езичници“ – като обида, като знак за изостаналост.
❖ А всъщност това са били най-дълбоко свързаните със Земята и Небето хора. Българските жреци са знаели повече за движението на небесата, за сезоните и за душата на човека, отколкото който и да е поп в расо и кадилница. Но вместо да се учат от тях, дошлите с кръста ги наричат „езичници“ – сякаш са извън езика, извън вярата, извън културата.
❖ Истината е, че думата е оръжие – за да омаловажи, да изтрие. Защото ако ги наречеш „жреци“, „знаещи“, „предци“ – ще трябва да се преклониш. А ако ги наречеш „езичници“, може да ги отречеш и унищожиш по-лесно.
🔹 Наблюдавали са Слънцето, сезоните, животните, водата. Не за да правят религия, а за да правят живот. За да помагат. Кога се сее, кога се жъне. Кога идва лошото. И така са предали мъдростта нататък.
🔹 Ще ви кажа една моя тайна велика мъдрост: „Всичко е много просто — само да знаеш как става.“ Впрочем, много е странно защо още не я пише в енциклопедиите:)
А те са го знаели. Не защото някой им го е казал — а защото сами са го видели. Наблюдавали са дълго и търпеливо. И са стигнали до правила, които не са религия, а Живот. Те още важат — докато Слънцето не се взриви и не помете всичко.
🔹 Това исках да споделя, с който ще стигне до моя нещастен блог. Нищо не се опитвам да доказвам. Не пиша трактати и научни статии. Само мисля над клавиатурата. Надявам се и други хора да схванат тези прости истини.
А ChatGPT слуша. Каквото може — помага.