За ББ-4: Остана му само чекмеджето
🔶 Остана му само чекмеджето
Години наред беше всичко — началник, командир, спасител. Седеше високо, сочеше с пръст, делеше с едно кимване "нашите" от "другите". Имаше власт, медии, хора, които му се кланяха. Имаше държавата като личен тефтер. Но никога не е имал нещо истинско.
Няма семейство. Няма жена, която да му държи ръката в нощите на съмнение. Няма деца, които да му се обадят с обич. Няма дом — има резиденция. Няма приятели, само подмазвачи. Няма спомени за истински постъпки, само схеми и „решени проблеми“. Има злато. Има кюлчета. Има пачки, подредени в чекмеджето, до пистолета. Но няма човешко.
Този човек, който уж владееше всички, сега се движи като сянка. Не му вярват, не го обичат, не го помнят с добро. Сам се отглеждаше като образ в телевизора, сам се заблуждаваше, че народът го обожава. А народът го търпеше. Понякога се смееше. Повечето – мълчаха и проклинаха. И когато го махнаха, не излязоха на площада. Нямаше сълзи, нямаше протест. Само облекчение. Това е истинският край.
Той не е злодей в класическия смисъл. Той е жалък резултат на епоха, в която най-безчестните се издигат, а най-достойните замълчават. Психологията му е проста — мъж, който винаги се е страхувал да бъде малък. И затова компенсира със сила, с викове, с пари, с охрана. Самотата му не е наказание. Тя е закономерна.
В последните си години ще остане само с вещите. С охраната, която вече не го уважава. С имоти, в които ехтят стъпките му. И с един народ, който го е отписал не като враг, а като болест. Паметта за него няма да бъде дълга. Ще остане като гримаса, като виц, като позор. Без наследство. Без корени. Без сянка.