Циганите, кой ги засели тук и защо!
Живеем с тях от векове. Циганите. Но не са тукашни. Това не са балкански племена. Нито са славяни, нито тракийци, нито някакво местно население. Те са доведени от Индия и заселени по заповед. Дори сега в Индия едва ли има такива боклуци си мисля. Не знам.
Ако не знаете, това е обикновен циганин
🔹 Византийският император Константин Мономах — да, той същият — през 11 век заповядал да бъдат заселени чергарски племена в земите на днешна България. В Пловдивско. В долината на Струма. Уж за да обработват земя. Уж за да пазят границите. Но истината е, че оттогава до днес — вече хиляда години — те не се сраснаха с тази земя. Не пожелаха. Не го приеха. Живеят тук, но не са оттук. И не искат да бъдат.
🔹 Ние, Българите, сме (били) народ, който е приемал всякакви, нооо само който се присъедини към нашия начин на живот. Който не може или не иска - пръждосвай се, светът е голям.
А са ни накарали да приемем индийци, моля ти се. И какво става - знаем, че тези хора са чужди и са натресени тук, траем траем и обществото ни започва да гние. И днес, всеки вижда — в колко села циганската махала е сметище, грозота, страх. И колко пъти се случва — да те нападнат, не един срещу един, а с тумба. С винкели, с павета, изневиделица. Не защото имаш конфликт — а защото така действат. На глутници. Няма чест, няма мерак, няма достоинство.
🔹 Познавам и нормални. Имали сме в блока едно семейство — мъж, жена, две деца. Поздравяваме се, гледат си дома. Но те са пренебрежим процент, капка в морето. Има дори и един Чирков.
🔹 И тогава, комунистическата власт реши — ще ги направим "българи". Не с труд, не с култура, не с възпитание. Със смяна на имената. Насила. Да няма повече Хасан и Шерифе. Ще бъдат Христо и Светла. И ги записаха така в паспортите. А в същото време — българите с турчеещо се самосъзнание, особено в Кърджалийско и Разградско, си останаха с турските имена. Сулейман, Айше, Ахмед. Пълен абсурд. Идеологически и човешки.
🔹 Знаете ли кое е най-ироничното? Че тази принудителна смяна на имената стана паралелно с Възродителния процес. Там — огромна драма, световни протести, обиди срещу България. А циганите? Там нямаше протести. Нямаше международен натиск. Никой не ги защити. Защото никой не ги иска.
🔹 А днес, 30 години по-късно, им измислиха ново име — „роми“. Да звучи по-меко, по-европейски, по-приемливо. Ама те не са го искали. Те не се наричат така. И хората не ги наричат така. Това е дума измислена от някой чиновник в Брюксел — и наложена с пари, проекти, медии. Но с нея не променяш нищо. Нито манталитета, нито поведението, нито отношението.
🔹 Разказвам го, защото съм живял с това. Имам приятел — работеше охрана на голям обект. Една нощ — шум край кофите. Излизат с колегата, убеждават две фигури да си тръгнат. И в следващия миг — от тъмното изниква тумба. С паве го удрят по главата отзад. Комоцио. Без причина. Без думи. Такова е поведението — не лична разправа, а махала. Не мъж срещу мъж — а десет с колове срещу един.
🔹 Друг път карам колело по хубав маршрут край Завой. Но накрая е махалата. Боклуци навсякъде. Смрад. Шум. Откопчавам канията на ножа. До ръката ми е и полицейската палка. Не че ще я вадя — но съм готов. Има нещо, което човек го усеща. Те са като куче — тръгнеш ли да бягаш, нападат. Обърнеш ли се с лице и тръгнеш към тях — спират. Изпитано е. Не говоря наизуст.
🔹 А цялата тази история с имената е повече от абсурдна. Едните им сменят имената, без да искат. Другите си запазват чуждите. И всички си мислят, че така ще има „интеграция“. Но няма. Докато няма труд. Докато няма изискване. Докато няма ред.
🔹 Не искам да съдя никого. Но не мога и да мълча. Истината е, че има неща, които трябва да се казват ясно. Без страх. Само с поглед право напред — като към куче, което лае. Ако мълчим, то ни хапе. Ако го погледнем — спира.