Това е Петко положението
Разказ за една фраза, която побира цял народ!
Има много народни изрази, които съдържат цялата мъдрост на древния ни народ. Казани уж на шега, предавани от поколение на поколение, но в тях се крият векове опит и наблюдение над човешката природа. Един от тези изрази е простичък, но всеобхватен:
„Това е Петко положението.“
🔹 Отначало звучи смешно. Като лаф от маса след втората ракия. Но после усещаш, че е по-дълбоко – защото понякога казваш „това е Петко положението“, за да не се побъркаш. Като философия за нещата, които не зависят от теб. Умората да мислиш върху безсмисленото. Да гониш вятъра. Да се биеш с бетон. И спираш. Не защото си слаб, а защото разбираш – има неща, които не подлежат на промяна. Не можеш да отвориш буркан с лъжица. Не можеш да пробиеш стена с чело. Значи... това е Петко положението. И го оставяш.
🔹 Но има и друго – мрачното Петко. Този, който върви с наведена глава. Който казва „ами, какво да правим“ и се строява с останалите в редичка пред кланицата. Държавата вади нова наредба, някой чиновник е решил, че днес ще мисли вместо теб – и вместо бунт, получаваш... примирение. Умно поднесено, народно примирение. Петковско. „Това е положението, Петко“ – казва вътрешният ти глас, а ти кимаш. Като говедо пред заколение. Без съпротива.
🔹 И ето те – между двете Петкови вселени. Едната ти пази енергията, другата ти я отнема. Едната е мъдрост, другата – поражение. Въпросът е – можеш ли да ги различиш? Или си потънал в блатото между тях, където всяка разумна мисъл потъва с балонче и... изчезва?
🔹 А най-лошото е, че Петко понякога е в самия теб. Не онзи от входа, а твоят вътрешен глас, който те кара да се примириш, да замълчиш, да чакаш да мине бурята, вместо да извикаш: „Стига! Това не е моето положение! Това е тяхното!“
🔹 Има и моменти, в които „Петко положението“ е чиста, проста истина. Например, когато уча някой новобранец в колоезденето да си вземе автомати – онези педали с обувки, дето се щракваш към колелото. И му казвам: „Няма начин да не паднеш 2–3 пъти. Но ще е на място – при тръгване или спиране. Не е страшно. Просто… това е Петко положението.“ И той разбира. Защото в живота има такива неизбежни шамари – не за да те унижат, а за да те научат. Падаш, изтупваш се, продължаваш.
🔹 Такива аксиоми от живота има хиляди. Някои ги чуват навреме и си спестяват белезите. Други не вярват, докато сами не ги преживеят. И пак стигат до същото място, но с повече болка. И остава вечният въпрос: кое е по-ефективно – да приемеш мъдростта, или сам да се блъскаш, докато разбереш очевидното? Ако можеш да отговориш на това – може би ще разбереш и Петко.