Жабокрек – „битката“, която е срам!
В историята ни има славни битки, които са белязали съдбата на България. Има и други – шумно възпявани от властта, но оставили горчив привкус. Една от тях е т.нар. „битка“ при Жабокрек.
🔹 Историческият факт
Август 1944 г. – около 350 партизани нападат немски лагер край Жабокрек. Срещу тях – едва 50 войници охрана и 27 тежко ранени германци. Боеве почти няма. След нападението ранените са избити.
❖ Геройство или клане?
Трудно е да говорим за „героизъм“. Няма победа над силен противник, няма решаващо сражение. Има единствено избиване на ранени и почти беззащитни хора. Това е срам, а не гордост.
🔹 Митът след това
Но десетилетия наред Жабокрек се възпява като велика победа. Официални делегации, тържества, паметници. Истинските битки и жертви на българите остават на заден план, а партизанската акция се издига до култ. Защо? Защото новата власт има нужда от „героичен мит“, с който да оправдае собственото си господство.
❖ Сравнението с Шипка
Разликата е като между небето и земята.
- На Шипка българите и руските войници спират Сюлейман паша. Там се решава Освобождението.
- При Жабокрек нищо не се решава. България вече е написана на салфетката между Сталин и Чърчил.
🔸 Горчивият извод
Истинските примери за българска сила са други. Жабокрек остава като петно – пример как една малка и съмнителна акция може да бъде превърната в мит от властта. Но в народната памет това не е подвиг, а срам.
❖ Партизаните – искрени хора в чужда игра
Нека не забравяме и друго. Онези, които са тръгнали в гората, не са били кукли на конци. Повечето са били обикновени хора – бедни, гладни, отчаяни, но искрени. Вярвали са, че се борят за свобода, за по-добър живот. И са давали живота си с тази вяра. Трагедията е, че след това тяхната жертва е била употребена – превърната в мит, използвана за власт и пропаганда. Хората са вярвали и умирали, а други са писали историята. Именно това е най-големият срам – не че някой е тръгнал да се бори, а че честността на народа пак е била използвана в чужда игра.