За ББ-7: Тиквата гние, но корените ѝ още стискат властта
✴️ Системата не умира веднага. Гниенето е бавно. И вонящо. Онова, което беше изградено с подкупи, шуробаджанащина и страх, сега се разпада — не по закон, а по разложение.
✴️ Калинките не си тръгват. Те се снишават. Крият се зад „експертност“, зад новите началници, зад старите документи. Но миришат също. Всеки ги знае. Всеки ги помни. Няма как да скриеш десет години покорство и сервилност.
✴️ В администрацията – гробовна тишина. Шефове, които вчера са козирували на Тиквата, днес цитират „демократични принципи“. А квесторите на схемите се правят на незнайни счетоводители. Само миризмата не може да се скрие. Миризмата на зловоние.
✴️ Медийните хрътки, които лаеха по команда, сега се правят на кучета без господар. Но кадрите ги издават. Архивите ги издават. Народът ги е видял. Знае кои са. Чете между редовете. И чака.
✴️ Най-лошото е, че гниенето не спира с Тиквата. Да падне една глава не значи да падне цялата змия. Корените още стискат. Те са навсякъде
- в прокуратурата, където делата се трупат с години и никой не стига до затвор. Там, където прокурорите не гледат закона, а телефона.
- в съдилищата, където „независими“ съдии пишат решения за „правилните“ хора, пускат престъпници и съсипват невинни.
- в местната власт, където кметове още раздават поръчки на „обръчите“ и крадат бъдещето на градовете.
- в обществените поръчки, където милионите текат към свои фирми и резултатът е само фасада върху разруха.
- и в медиите, които години наред слугуваха. Те мълчат и днес, защото така са дресирани.
✴️ Зловонието е всекидневие. Вече не го усещат онези, които живеят в него. Но ние — ние го усещаме. И не можем да го търпим още дълго.