Част 7: Войната започва – стъпки към свободата
Възелът беше стегнат, раната – отворена. След векове на страдание и мълчалива съпротива, след въстания, пресечени с кръв, и безброй писъци, останали без отговор, дойде моментът на сблъсък. 1877 година не беше просто началото на една война – тя беше отворена врата към надеждата. За първи път историята се наклони в полза на българите.
🔹 Официалният повод – Сърбия и Босна, но причината беше Батак.
Светът можеше да си затваря очите, но не и вечно. Жестокостите при потушаването на Априлското въстание, особено Батак, втрещиха Европа. Дипломати, писатели и журналисти дадоха глас на ужасяващата истина. Русия усети, че моментът е назрял – и политически, и морално. Балканският възел вече не можеше да се стяга повече.
🔹 Русия – империя със сметка, но и с памет.
Във всяка война има интереси, но не липсваха и чувства. Българите не бяха чужди на руската култура, език и църковност. Древната връзка беше жива – чрез писмеността, вярата, историята. А Задругата не беше бездейна: още преди Априлското тя създаваше връзки, търсеше влиятелни хора в Санкт Петербург, които разбираха стойността на българския дух и памет.
🔹 Манифестът – войната е обявена.
На 12 април 1877 г. руският император Александър II подписва манифеста за обявяване на война срещу Османската империя. Общественият отзвук в Русия е огромен. България отново влиза в новините – не като периферия, а като причина. Русия тръгва на поход – не само с армия, но и с икони, знамена и спомени.
🔹 Първите боеве – труден, но верен път.
Русите преминават Дунава при Свищов. Започва бавното напредване, със сражения край Никопол и Плевен. Плевенската епопея се превръща в епицентър на съпротивата – и на саможертвата. Сюлейман паша и Осман паша хвърлят всички сили, но руската армия и българските доброволци – опълченците – не отстъпват.
🔹 Опълчението – сърцето на войната.
Българските чети, събрани от Задругата и от горящия народ, не просто помагат – те вдъхновяват. На Шипка ще видим върха на тази жертвеност, но още преди това те участват в боеве, охрана, снабдяване. Сърцата им горят с една мисъл: свободата не се чака, тя се извоюва.
🔹 Заключение: Историята тръгна с крачки от север.
Тази война не беше нито лека, нито кратка. Но беше различна. В нея България вече не беше само територия, а кауза. А Задругата, години работила в сянка, вече усещаше как трудът ѝ дава плод. Защото има моменти, в които народът не просто иска свобода – той я изисква със самото си съществуване.