Една обиколчица като за 72 г.
Днешната обиколка започна както обичам – по познатия път към Желю войвода. Там, на моста над Тунджа, е моята спирка за загрявката – 15 километра, точно колкото да се усетят мускулите, а реката и просторът наоколо да ти кажат „ще бъде хубав ден“.
Тунджата на Желю войвода.
🔹 После – както винаги – маршрутът минава край Завой и циганската махала. Не е най-приятната гледка, но е част от пейзажа, който животът е сложил по трасето.
🔹 И както често се случва – вятърът. Добре е, че вече можеш да видиш по часове какъв ще бъде и с каква сила. Това е основна причина как ще си избереш маршрута. Тръгваш рано, защото е тихо, и смяташ така, че когато вятърът се засили към 4–5 м/с, вече да обръщаш обратно и да се прибереш с вятър в гърба.
🔹 В центъра на Ямбол спирам за малко и един Хайнекен – бирата е най-доброто за възстановяване на водния баланс. Велосипедът стои изправен като на изложба – подредени чанти, бутилка, и нещо, което често предизвиква любопитство – ножът на рамката. Не е обикновен нож. Това е малко произведение на изкуството – с елегантно острие, дръжка от дърво с живи шарки и вложки, които приличат на парченца камък, запазили цвят и форма от древни времена. Не го нося, защото очаквам дуел по пътя, а защото обичам красивите и практични неща, които имат душа. А за ряза му… няма да казвам – само ще спомена, че имам поне десет подобни ножа, но този е убиец. И цената му е приблизително наполовина от колелото – а то не е какво да е, а висок клас карбоново английско Orro.
На Раковска една биричка!
🔸34 километра, почти равно, и час и половина чисто каране - 22-23 км/ч средна е съвсем добре. Денят е пълен, когато в него има път, гледки и малко красота, която пътува с теб.