Защо ги пиша тези разкази
Налага се да кажа на всички мои приятели, познати и непознати какви са тези разкази, които публикувам. Те не са геройства. Не са поучителни. И не са писани с мисълта, че светът чака точно моите спомени. Едно старо момче просто си ги събира, преди да се разпилеят.
Кой съм аз? Никой особен. Карал съм колело много, вървял съм из планините. Понякога съм си мислел, че съм нещо. Друг път съм знаел, че съм нищо. Но през всичките тези години съм усещал, че някои неща не трябва да се губят. И сега ги записвам — за да останат. Ако някой ден някой ги прочете и си каже: „ей, и аз така усещам“ — значи си е струвало.
Ако може да се каже с две думи, правя, каквото ми подсказва сърцето, пък да става, каквото ще!