Рим — сянката на империята и срещата ѝ с Българския дух
Някога, далеч на запад, се ражда Римската империя — не като дом на справедливост, а като машина за завоевания. Събрани племена, нахъсани от глад и алчност, започват да поглъщат всичко по пътя си — земи, злато, хора. Рим върви с меч и кръст, със закон за едни и екзекуции за други. Където не може да убие, купува. Където не може да купи, изгаря.
Но на изток — по земите около Черно море, от днешна Украйна до Пелопонес, от Албания до Кавказ — живеят други хора. Наричани всякак — скити, траки, сармати, хуни, готи, славяни — но всъщност всички те са част от един по-древен народ с общ дух и кръв - те наричали себе себе си Българи.
Тези хора не строят триумфални арки. Не завладяват с армади. Но пазят земята си, честта си, небето над главите си. Когато Рим среща този народ, не го разбира — затова го нарича „варварин“. А истината е проста: Рим не понася свободни хора.
⚔️ Идва България
Времето минава, Рим рухва под тежестта на собствената си алчност. Но сянката му остава: Византия я наследява, после идват кръстоносците, които се мислят за „рицари на Бога“, а носят само грабеж и насилие.
И тогава се изправя България.
Истинска, силна, организирана. С календар, точен до звездата. С армия, водена от канове, които не се прекланят пред императори. С народ, който не се моли, а воюва, когато е нужно.
И „великите“ рицари го научават по трудния начин.
🛡️ Начукани канчета:
📍 Битката при Траянови врата (986 г.)
Византийският император Василий II, по-късно наречен „Българоубиец“, тръгва срещу Самуил. Сигурен в численото си превъзходство, влиза в клисурата при Траянови врата. Самуил чака. И удря.
Резултатът: византийската армия е унищожена. Самият император бяга с охрана, хвърляйки оръжие и знаме. Години наред след това не смее да помисли за поход.
📍 1205 г. – Балдуин и срамът на латинците Латинската империя, наследник на кръстоносците, идва с претенции — след като превзема Константинопол, се чувства господар на Балканите. Император Балдуин решава, че и България ще му се поклони. Но в Търново живее цар Калоян.
Българската армия излиза срещу латинците при Адрианопол. И ги смазва. Рицарите с брони и кръстове бягат в паника. Самият Балдуин е пленен, качен в Търново и… изчезва. Предполага се, че е екзекутиран лично от Калоян — не от жестокост, а от принцип. Който идва като завоевател, не бива да си тръгва невредим.
🏛️ Българите не търсят чужда земя, но не дават своята Това не е народ, който гради империи, но е народ, който знае цената на свободата. Който не прекланя глава — нито пред Рим, нито пред кръст, нито пред злато.
Днес всичко това е наречено „варварство“ от учебниците на победителите. А всъщност това е била защита на душата.
И затова името Българин тежи.