Нощна Шипка с Васко
Най-хубавите карания не са организирани. Някой казва „Айде“, и тръгваме. Така направихме нощната ни Шипка с Васко — без много планове, но с бая километри.. този път през нощта.
🔹 Беше 22-23 юни 2012. Васко предложи. Той е на 23, аз на 59 — но това едва ли има значение.
На подбалканския чакам Васко. Пуша цигари? Ха-ха, да. Никога не съм спирал. Гадно, но това е положението.
🔹 Надвечер тръгвам от Ямбол и карам до Сливен, където се срещаме. После — заедно към Казанлък. Сто километра преди прохода.
По подбалканския
🔹 В Казанлък установявам, че съм забравил дългия клин. Слагам нещо като наколенки — да не измръзнат коленете.
На Васко Canion-а - той харесваше коледните елхи :)
🔹 Минаваме през Шипка, спираме на Руската църква — тя не може да се подмине. После нагоре, вече в тъмното. Изкачването на Шипка за нас е детска игра.
Тогава още не бях разбрал, че колоездачните обувки и педали са задължителни. И със сандали - много тъпо, но го разбираш по-късно
🔹 Горе сядаме за малко почивка. Васко се качва до паметника — на мен не ми се качваше, пък и бях поуморен. Нощта е тиха и прохладна. Чувството да си горе на Шипка през нощта е неописуемо.
🔹 На спускане към Габрово вече става наистина студено. Но има един номер: стискам леко спирачките и въртя, за да се топля. Човек какво ли не измисля.
А ножът? Той е винаги с мен. Навици от туризма.
🔹 От Габрово към Трявна. Вече е сутрин. Закуска: банички и боза. Тук съм поуморен и казвам на Васко да тръгва сам. Печени сме — всеки може да се оправи.
През Хаимбоаз
🔹 След това — на изток. Вонеща вода, после по Хаимбоаз до Гурково. Нататък не мисля, просто карам. Колелото, като едно магаре, си ме прибира вкъщи.
