Животът на хората около Черно море
Имало едно време народ — велик не с армията си, а с разума и душата си. Той обитавал широки, плодородни земи — от днешна Албания до далечна Азия, от днешна Украйна до Пелопонес. А в сърцето на тези земи се простирало едно огромно, сладководно езеро — днешното Черно море. По бреговете му и отвъд хоризонта, се простирал свят, където всичко било част от една жива, дишаща хармония. Земята давала. Небето показвало. Човекът знаел. И тук, от хиляди години, живеели достолепни хора — те наричали себе си Българи, не по националност, а по същност.
Те не строели стени срещу съседите си. Не се страхували от врагове, нито от измислени богове, нито очаквали месии. Живеели в ритъма на природата, със Слънцето и Луната, със сезоните, със звездите. Не се молели на никого, не се страхували от нищо, те знаели и се учели от природата.
В тяхната духовност нямало страх, а отговорност. Нямало "грях", а чест. Не били роби на невидим господар, а пазители на хармонията между земното и небесното.
🌞 Слънцето било Пътеводител.
🌿 Земята — Майка.
🔥 Огънят — Пречистване.
💧 Водата — Памет.
🌌 Небето — Зов.
Те почитали Силите на Природата. Нямали нужда от храмове — светилищата им били в планините, сред скалите, до водата, под звездите. Жрецът бил мъдър, но не бил цар. Бил вещ, но не всевластен. Той служел на народа си.
Те следвали своя древен календар, отбелязвали движенията на планетите, знаели кога се ражда новото и кога трябва да се посее. Годината не започвала с фалшиви обещания, а с наблюдение на небето и земята.
👣 Животът не бил битка за оцеляване, а съжителство с всичко живо. Живеели спокойно, тихо, в мир със себе си.
Но на нашия континент, на запад, чак до океана, живеели други хора — в бедни, скалисти, често негостоприемни земи. Те гледали със завист на изток — към благодатните земи, златото, мъдростта и свободата на народите край Черно море. Не разбирали техния свят, но усещали силата му. И тази сила ги плашела.
Започнали да кроят планове. Първо — как да разделят този свят. После — как да го покорят. Въоръжени не само с мечове, но и с лъжа, измама, обещания и страх. Започнало едно дълго, внимателно планирано настъпление. Не с открита война, а с подмяна на духа.
И така дошъл ден, в който животът на Българите бил изтрит с кръв, огън, лъжа и страх. В сенките се родила нова религия, нови господари, нови учения за вина, подчинение и вечен грях. Не за да вдъхновяват човека, а за да го пречупят. Да го откъснат от небето, да го изтръгнат от земята му.
Но мъдрият живот на Българите е бил векове и сега ни чака да си го спомним. Защото този спомен е в кръвта ни, а тя помни!