За река Струма и чия е тя

05 Aug, 2025

Ще разкажа моите размишления за река Струма — една от големите български реки, която вместо да служи на българите, още от средата на ХХ век буквално изтича към Гърция. Държавата я гледа като дъждовна локва, а съседите ни я ползват като стратегически ресурс. Ето фактите.

🔹 Извор, дължина и път
Река Струма извира от Витоша, при Черни връх. Тече на югозапад през Пернишко, Кюстендилско, Дупнишко, Благоевградско и Петричко, минава границата при Кулата и влиза в Гърция. Там продължава през Серес и се влива в Егейско море. Общата ѝ дължина е около 415 км, от които 290 км в България, останалото — в Гърция.

Някаква снимка на Струма в България

🔹 Язовири по Струма в България
Язовирите по основното течение на Струма у нас са малко и слабо използвани. Най-известните включват:

• Пчелина (Язовир Лобош) — близо до Кюстендил. Основно за напояване и малко за енергия. Обем около 54 млн. куб. м.
• Дяково — до Дупница. Ползва се за напояване и питейна вода. Обем около 39 млн. куб. м.
• Студена — над Перник. Основно питейна вода. Обем около 25 млн. куб. м.

Няма стратегическо използване на водата за енергия, мащабно напояване или контрол. Не се развиват системи за управление на водата в национален интерес.

Това е тъжното и странно съотношение за използването на нашата река. А не е само тя!

🔹 Какво става в Гърция?
В Гърция реката е наричана Strymonas. В гръцко направление се използва много по-рационално:

• Язовир Керкини — голям водоем (около 110 млн. куб. м), изграден още през 1932 г. и реконструиран през 1980-те. Използва се за напояване, риболов, екосистеми и туризъм.
• Напоителни системи — широкомащабни, покриващи цялото Сереско поле. Използват се главно за производство на ориз, пшеница и царевица.
• Енергия и екология — има съоръжения за контрол на разливи, както и проекти, съвместими с екологичните директиви на ЕС.

Това е язовир Керкини в Гърция - образуван от нашата Струма

🔹 Въпросът е: защо ние не използваме нашата част?
България има по-дълга част от реката, но почти никакво стратегическо използване. Има населени места със сериозни водни проблеми, докато хиляди литри минават към съседите. Ние си подаряваме ресурса. Безусловно.

🔹 Кой носи отговорност?
Тези въпроси трябва да се зададат към всички управлявали след 1989 г. — защо няма Национална стратегия за използване на Струма? Защо не са изградени язовири, ВЕЦ-ове, напоителни системи? Защо всичко се оставя в ръцете на частници, случайни концесии и чужди интереси?

🔹 А кой стои зад тях?
Погледнете схемата — винаги има политическо прикритие, зад което стоят международни лобита, проекти на ЕС, грантове, концесии, подставени фирми и местни „бизнесмени“. Всичко това води до едно: българската държава се отказва от себе си.

🔹 Кой ни пороби?
Трябва да си го кажем в очите: външните сили никога нямаше да постигнат това, ако не беше туморът вътре в нас. Онези, които се пишат българи, но са готови да продадат и майка си за няколко евро. Онези, които заемат власт, постове, министерства и кресла — не за да служат на народа, а за да служат на други.

Ето я истинската причина за всичко това

Те са истинските виновници. Защото не врагът, а предателят е най-страшен.
Река Струма е само един пример. Утре е нещо друго. Докато търпим тия „свои“, няма нужда от врагове.

Това е резултатът - почти цялата река отива в Гърция

🔸 Каква е равносметката и мащабът на загубата
От средата на XX век до днес сме „подарили“ на Гърция над 177 милиарда литра вода чрез Струма. Това е еквивалент на:

• Повече от 260 пъти обема на язовир „Искър“, най-големият в България.
• 2 пълни езера Женева (Lac Léman) — едно от най-големите сладководни езера в Европа.
• Над 80 000 литра вода в секунда, които в продължение на 70+ години изтичат към юг, без възвръщаемост и без полза за България.

🔹 Заключение
Струма не е просто река. Тя е ножът, който сами сме забили в собствения си гръб. Докато предците ни са копаели канали, строили са градове и язовири, днес ние… стоим и гледаме как реката изтича към чужди ниви.
Това е позор! У нас вече няма никаква памет, нито план, нито воля. Само едно безкрайно течение — от нашата земя към чуждия корем.
Крум би вдигнал стена. Омуртаг би построил язовири и канали. Падението е колосално - от Българския Саракт до днешното... не знам как да го нарека.

Колко пъти още ще подарим бъдещето си? И кога най-сетне ще кажем: Стига. Тази река е наша. И няма да я даваме.