Ако Българският Саракт беше жив днес!
Ще разкажа моите размишления за това какво би било, ако принципите на древния Български Саракт бяха живи и днес – не само у нас, а в цяла Европа.
🔹 Европа днес
Отдавна се говори за „естествена миграция“ – че бедни хора от Африка и Азия търсят по-добър живот. Но ако беше естествено, нямаше да изглежда така еднообразно. Виждаме предимно млади мъже, в добра форма, снабдени с телефони и маршрут. Исторически миграции винаги са били пъстри – цели племена, семейства, старци и деца. А днес? Главно млади мъже, поддържани от НПО-та, адвокати и кораби „хуманитарна помощ“. Някой плаща за тази операция.
❖ И още нещо – ако ставаше дума просто за „бягство към богатите“, потоците щяха да се разпиляват. Към Сингапур, към Кувейт, към Япония. Но не – те тичат все към Европа. Защо? Защото Европа е направена лесна за превземане – социални помощи, отворени закони, бюрокрация, която брани „правата на бежанците“ повече от тези на местните. Европа е подготвена като поле за демографски удар.
❖ Защо точно Европа
Това не е случайност. Европа е избрана, защото е домът на белите народи и на християнската цивилизация. Това е онова ядро, което е родило университетите, науката, изкуството, държавността. Силна Европа е пречка за всеки, който иска светът да е едно послушно стадо.
❖ Да, днешният европеец вече не е онзи набожен човек, който всяка неделя се кланя на икони. Повечето са без вяра, без опора. Но точно това ги прави уязвими. Плановете на онези, които движат процеса (и които са предимно юдейски среди), изглеждат писани преди сто години. Те още си представят Европа като „християнска крепост“, която трябва да се разбие отвътре с друг фанатизъм. И макар че днес европейците не вярват в „дъските“, както ги наричам, фанатизмът отвън пак работи. Празното отвътре винаги отстъпва пред фанатичното отвън.
🔹 Религията като оръжие
Историята е пълна с примери – почти всички големи войни са на религиозна основа. Кръстоносни походи, джихади, реформации, инквизиции. Хората се колят заради измислени богове. Аз отдавна го наричам безсмислие – илюзия, която отнема отговорността.
❖ Но планът не е Европа да бъде разцепена заради своята вяра – тя така или иначе е куха. Планът е фанатизмът да бъде внесен отвън. Да се сблъска една уморена, празна Европа с една тълпа млади хора, идващи с жива, макар и разрушителна вяра. И тогава сблъсъкът е неизбежен.
🔹 Нашите деди и Сарактът
И тук стигаме до голямата разлика. Нашите древни Българи също са имали „религия“. Но тя е била естествена – обичаи, почит към Слънцето и Майката-Земя, към предците. Слънцето грее за всички, земята храни всички. Това не е вяра, която дели, а ред, който свързва.
Да, имало е жреци и пазители на знанието. Но те не са били като поповете и ходжите – измислящи грехове, за да събират данъци. Те са били водачи, служители на реда, посредници с природата.
❖ Синархията
Сарактът е бил синархия – съвместно управление на земното и духовното. Владетелят не е бил „помазан от бог“, а изразител на реда. Законът е бил прост: не кради, не руши, пази задругата и земята. Това го разбира и дете, и старец. Няма нужда от книжни лъжи и от страхове за „живот след смъртта“.
Нарушиш ли – не те чака глоба или затвор. Чака те изключване от общността. А това е било по-страшно от всичко. Защото без рода и задругата човек е обречен. Тази социална сила е държала алчността настрана. Няма как да си използвач, ако всички около теб те отхвърлят и не ти вярват повече.
❖ Юдеите хитро вграждат естествени правила в християнството – „не кради, не убивай, не лъжи“. Това всеки го разбира. Но покрай тях идва отровата: „Моли се на Исус, за да спасиш душата си.“
И тук аз питам:
- Какво е това „душа“?
- Какво значи да я спасиш?
- От какво да я спасиш, някой ще я открадне ли?
- Къде е този, който ще я съди?
За мен „душа“ е характерът, качествата, ценностите и отношението на човека към другите. Тя не е духче, което излита от тялото. Религиите крадат тази дума, за да те направят зависим – да живееш не според съвестта си, а според чужди правила.
🔹 Ако беше днес
Сега си представете Европа по тези принципи. Не Брюксел и 3000 страници директиви, а прост и ясен ред. Не партийни лидери и чиновници, а водачи с достойнство. Не купуване на гласове с кебапчета, а общност, която знае всеки кой е и как живее.
В такава Европа няма място за безкрайна миграция. Чужденецът не влиза с квота и социална помощ, а според мястото му в реда. И ако руши – бива отхвърлен. Политиката и икономиката са инструменти на живота, а не божества. Земята, реките, децата – това е богатството. Война има само за защита, не за бизнес.
🔸 Европа по Саракта
Ако принципите на Саракта бяха живи днес, Европа нямаше да е куха бюрокрация. Нямаше да е обезсилена от фанатизъм отвън и празнота отвътре. Щеше да е жива общност от народи, свързани не от директиви, а от вечния ред: чест, общност, отговорност.
И когато човек си представи какво можеше да бъде, разбира колко болно е това, което живеем сега. „Ако…“ не е игра на ума, а зов за памет. Защото истинската ни сила е в онова, което вече сме били.