Палестина - Кой посмя да изтрие цял народ?
Най-чудовищният проблем на съвремието ни не е гладът, нито климатът, нито войната в Украйна. Това е Палестина.Това е мълчанието на света, докато пред очите ни се извършва бавно, методично и безнаказано заличаване на цял народ. Не поради религия. Не заради сигурност. А защото е решено — някъде далеч от тази земя — че този народ няма място на нея.
Това не е просто конфликт. Това е системно унищожение. А най-страшното е, че всички го знаят. И мълчат.
🔹 Още преди 1948.
Целенасочената еврейска имиграция към Палестина започва още в края на XIX век, с първата „Алия“ през 1882 г. След Първата световна война британците получават контрол над региона и с Декларацията на Балфур (1917) официално обещават „национален дом за еврейския народ“ в Палестина – земя, която не им принадлежи. През 20-те и 30-те години имиграцията се засилва – стотици хиляди новозаселници, изкупуване на земя чрез фондации, изтласкване на местното население. От 1939 започва и нелегалната „Алия Бет“ – масово заселване въпреки британските ограничения. Палестинците са вече малцинство в собствения си дом.
Сега зеленичкото е само Газа - забелязвате ли я!?
🔹 1948 година.
Еврейски групировки, добре въоръжени и финансирани отвън, решават, че искат земята на Палестина — цялата. Не част, не мирно съжителство, а етническо прочистване. Те не искат съседи, а място, „където няма да има други“. Така започва планомерно избиване, прогонване, изгаряне на села — процес, който светът срамежливо нарича „създаване на държава“.
🔹 Кой ги допусна там?
Британската империя първо овладява територията като мандат след Първата световна. После — чрез декларацията на Балфур (1917) — обещава на ционисткото движение "национален дом за евреите в Палестина", върху земя, която не ѝ принадлежи. Сякаш да подариш апартамент, в който не живееш, но който някой друг обитава от поколения. Главният архитект на този план е лорд Артър Балфур, а зад него стои лорд Уолтър Ротшилд, който получава официалното писмо. Фондацията на Ротшилд финансира още от края на XIX век закупуването на земи в Палестина. А след войната САЩ, с Хари Труман начело, са първите, които признават Израел — не от милост, а от стратегическа изгода.
🔹 Защо точно там?
Не е религията. Не е дори и историята. Това е стратегическият ключ към Близкия изток — земя между Азия, Африка и Европа, през която минават религии, ресурси, търговия и войни. Който държи Палестина, контролира региона.
🔹 Но има и друг пласт – символиката.
Ерусалим, религиите, пророчествата – всичко това е използвано не като вяра, а като идеологическо оръжие. Ционизмът не е религия, а план – с ясна цел и външна подкрепа. Теодор Херцл, Хаим Вайцман и Давид Бен-Гурион не са духовни водачи, а стратегически дейци – едни от пионките на много по-голяма игра.
🔹 Планът има и други имена.
Истинските архитекти не са по снимките, не са в учебниците. Това са банкерските фамилии – Ротшилд, Шиф, Кун, Льоб – които още от XIX век финансират ционисткия проект, създават фондации за изкупуване на земи, движат лостовете в Лондон и Вашингтон. Те не се избират. Не носят униформи. Те действат чрез хора и механизми – тихо, но дълбоко.
🔹 След тях идва мрежата от институции.
AIPAC (Американски комитет за обществените въпроси на Израел), най-влиятелното про-израелско лоби в САЩ, което диктува външната политика на Америка спрямо Близкия изток. Те избират политици, налагат закони, определят какво може да се казва публично. А зад тях – други структури, още по-дълбоки, още по-тихи.
🔹 И най-важното – позволено им е.
Без Запада това никога нямаше да се случи. Израел е проект – не само държава. Постоянна военна база, преформулирана като „светиня“. Години по-късно той продължава да изпълнява същата роля: дестабилизация, подчинение, страх и контрол в цялата зона.
🔸 Газа – Клетката на XXI век
🔹 Отвореният затвор.
Така я наричат. Над два милиона души, затворени в тясна ивица земя, с блокирани граници, контролирано въздухоплаване, забранен риболов и ежедневни атаки. Няма изход. Няма пристанище. Няма летище. И най-страшното – няма бъдеще.
🔹 Газа не е бойно поле.
Тя е лаборатория на страданието. Място, където се тества колко може да издържи един народ, преди светът да забележи. И не забелязва.
🔹 Децата умират под развалините.
Болниците нямат ток. Водата е заразена. Училищата са превърнати в морги. А медиите говорят за "реципрочност", сякаш едната страна има армия, а другата – не майки и деца, а ракети.
🔹 Още по-страшно е, че това се повтаря.
2008, 2012, 2014, 2021... И пак. И пак. Всеки път с все по-голяма бруталност. Всеки път със същото оправдание: "сигурност". Но сигурност за кого? За този, който притежава небе, земя и море – или за онзи, който няма право дори на сълзи?
🔹 Газа е символът.
Не просто на един народ, лишен от свобода, а на човечеството, което е лишено от съвест. Символ на света, в който престъпникът диктува разказа, а жертвата е обвинена, че не иска да умре в мълчание.
🔸 Медиите – езикът на лъжата
В този свят, където всяка дума може да спаси или убие, медиите не просто мълчат – те участват. Наричат избиването „операция“. Наричат разрушението „отговор“. Наричат жертвите „колатерални“. И наричат стената „защита“.
🔹 Те никога не показват истинското лице на ужаса.
Никога не започват с думата „детето бе убито“ – а с „Израел отвърна“. Така съзнанието на зрителя се програмира още от заглавието: има „нападател“, има „отговор“, значи всичко е справедливо. Само че реалността не е балансирана. Не е война. Това е едностранно насилие срещу безпомощен народ.
🔹 А ционистите!
Ционисткият апарат има пълен контрол над големите медии – от CNN до BBC, от Reuters до New York Times. Не се допуска език, който да описва истината. Думите „геноцид“, „етническо прочистване“, „апартейд“ са забранени, макар да са напълно точни.
🔹 Това не е небрежност.
Това е част от войната – войната срещу разума. Защото когато една истина бъде скрита, тя престава да съществува в съзнанието на масите. А когато жертвата бъде обявена за терорист, тогава престъплението се превръща в геройство.
🔹 Има и такива, които надигат глас.
Днес хората по света, които дръзнат да се изправят и да кажат истината за Палестина, биват наричани „антисемити“, „екстремисти“ или „врагове на демокрацията“. Но истината не се нуждае от етикети. Тя се нуждае от глас.
🔸 Кой стои зад всичко това?
Това не е хаос. Това е план. И планът има имена.
🔹 Израел не е сам.
Той никога не е бил сам. Създаден с чужда воля, въоръжен с чужди оръжия, защитаван с чужди медии, финансиран с чужди пари — той е инструмент, не инициатор. Истинските двигатели са онези наднационални сили, които управляват не чрез избори, а чрез банки, корпорации и страх.
🔹 В САЩ
Лобито AIPAC (Американския комитет за обществените въпроси на Израел) диктува външната политика така, че никой президент не смее да каже и дума срещу Израел. Байдън, Тръмп, Обама — всички до един са се клели във вярност не на САЩ, а на „сигурността на Израел“. А в Европа — Урсула фон дер Лайен и подобните ѝ повтарят същия рефрен: „Израел има право да се защитава“. А палестинците? Те нямат право дори да съществуват.
🔹 Кой им позволява това?
Същите, които държат централните банки. Същите, които създават войните, за да продават после мир. Те не са избирани, не са дори публични. Това са фамилии, бордове, фондации – с дълга история и още по-дълбоки джобове.
🔹 И тук не говорим за евреите като народ — това е капанът.
Говорим за малка група властимащи, които използват всяка вяра и всяка идентичност, за да я превърнат в оръжие. Те не обичат Израел. Те го използват. Както използват и САЩ. И ЕС. И медиите. И страховете ни.
🔹 Тяхната цел?
Контрол. А Палестина е учебникът – как се заличава народ пред очите на света и никой не смее да посочи виновния.
🔸 Днес: Планът в действие
🔹 Газа е лабораторията на този план.
Територия, заключена от всички страни, под постоянна блокада от 2007 година. Външно тя е управлявана от палестинската организация Хамас, но реално — от израелския контрол върху ток, вода, граници и въздух. Хамас, междувпрочем, не е това, което мнозина си мислят. Основана е през 80-те години със съгласието (и дори подкрепата) на Израел – като контра на Организацията за Освобождение на Палестина. Разделяй и владей. Идеално оправдание.
🔹 От години насам
Светът гледа как тази малка територия се превръща в затвор, а после в кланица. Избиването на деца, разрушаването на болници, сриването на цивилна инфраструктура — всичко това се поднася като „отговор на терора“. Но кой тероризира кого? Защото 75% от населението в Газа са бежанци – прогонени или потомци на прогонени през 1948 г.
Днес Газа гладува. Буквално. Израел блокира помощ, храна, лекарства. Целта е не да се води война, а да се прекърши духът. А накрая – да няма палестински народ. Да остане само тиха равнина, готова за „ново заселване“.
Медиите говорят за „цивилни жертви“, „сложна ситуация“, „конфликт с корени“... Но не казват ясно: това е планомерен геноцид. Подкрепян. Защитаван. И скрит зад етикети.
🔸 Светът мълчи – защо?
Може би най-ужасяващото в тази история е не самото насилие, а мълчанието. Светът гледа. Всички знаят. Политици, медии, международни организации – всички са наясно какво се случва. Но не само че не го спират – те участват чрез своето бездействие.
ООН приема резолюции, които никой не спазва. Европейският съюз изразява "загриженост", докато подписва нови търговски сделки с Израел. САЩ блокират всяка резолюция, която би осъдила действията срещу палестинците. А народите – добрите хора по света – или са подвеждани от манипулирани медии, или са просто уморени от всичко.
🔹 Медиите играят ключова роля.
Те не отразяват реалността – те я създават. Използват фрази като „самозащита“, „антисемитизъм“, „тероризъм“, за да заглушат истинския въпрос: кой е агресорът, и кой – жертвата?
Те не казват за намерените деца, застреляни с изстрел в главата от снайпер! Не показват изгорените болници, нито убитите лекари, които опитват да спасят последните останали живи. Това не се вписва в „разказа“. Но се случва. Пред очите ни.
🔹 Политиците се страхуват.
От AIPAC, от кампании, от загуба на постове. А и някои от тях не са просто страхливци – те са част от играта. Израел е техният съюзник, техният преден пост в Близкия изток, техният партньор по оръжия, надзор и технологии.
🔹 А народите?
Те гледат телевизия. Хранят се със заглавия, програми и емоции. Повечето хора по света не знаят, че в Газа е пълно с деца, които никога не са виждали чиста вода. Или че средната възраст в този затвор е 18 години. Не го знаят — защото никой не им го казва.
Но знаем ние. А щом знаем – носим отговорност.
🔹 А Европа?
След „споразуменията“ с Израел и САЩ – уж за сигурност и енергийна стабилност – Европа всъщност се превърна в съучастник. Същата Европа, която говори за „човешки права“, подписва военни договори, изнася оръжия и приема диктата на Вашингтон. И когато идва време за реакция – мълчи или „изразява загриженост“. Всичко това вече е част от стратегията – с мълчание да прикриеш престъплението.
🔹 А България?
Тя е на последната страница. Мълчаливо съгласие. „Българските“ политици – от ляво и дясно – не посмяха да кажат дори една дума в защита на невинните. Парламентът не излезе с позиция. Президентът мълча. Министър-председателят – какъвто и да е в момента – гледаше встрани. Когато в Газа бе убит български гражданин – фоторепортер, носещ български паспорт – не последва дори дипломатическа нота.
България, член на ЕС и НАТО, приема безусловно линията, спусната отвън. Подчинение, удобно мълчание и една-единствена грижа: да не ядосаме някой началник. А гласовете на хората? Те не влизат в дневния ред.
🔹 Капакът на всичко
Снимка, публикувана от CNN. Купичка ориз, споделена между двама лекари в Газа. На ден. Това е дъното – не на Палестина, а на човечеството.
🔸 Нещо като епилог.
🔹 А все още има живи.
Оцелели деца, със съсипани очи и празни ръце. Майки, които все още се молят. Бащи, които още копаят с голи ръце под руините. Те не са статистика. Те са народ, който не се е предал.
И ние нямаме право да се предадем. Истината трябва да се казва. Докато все още има кой да я чуе.
🔹 И може би най-голямата глупост на евреите е тази:
Вече 80–90 години се опитват да унищожат един народ. Избиват, прогонват, заличават следи… Но не разбраха, че и едно дете да остане, то ще носи в сърцето си всичко. Ще помни. Ще бъде техен непримирим враг. И този враг няма да бъде фанатик. А човек с памет.
Стига едно дете да остане… и танковете ще треперят.
А какво ще стане, когато светът най-сетне погледне през неговите очи?
Поредицата За евреите и нас 'гоите'!