Принципът на Питър в действие
Преди време ви разказах за Принципа на Питър — как всеки се изкачва нагоре, докато стигне нивото си на некомпетентност. Но има и още нещо. Един втори пласт. И той е още по-страшен.
🔹 Има хора, които не са стигнали върха чрез усилие, знания или натрупване. Те не са се борили, не са се издигали стъпка по стъпка. Просто са били сложени „горе“. Направо на нивото си на некомпетентност. Без преход, без изпитание, без време за осъзнаване. Това е другото лице на Принципа на Питър. И то важи особено за политиката.
🔹 Там често няма време някой да се провали постепенно. Просто го назначават директно на пост, който не разбира. И той започва да върти, суче, говори, обещава… но резултатът е един и същ — некомпетентност, прикрита с PR. Много думи, малко съдържание. Много фасада, никаква дълбочина.
🔹 Имената? Да, нека ги кажем. Не от злоба, а за яснота.
- Лена Бориславова – юрист без ден в реална правна среда, изгрява като говорител на властта.
- Кирил Петков и Асен Василев – с канадски усмивки и хубави думи, но без никакъв опит в българската администрация. Направо на върха.
- Радостин Василев – адвокат, министър, бунтар. Без тежест, без гръбнак.
- Даниел Лорер – излъскан, представителен, но без реална следа.
- Делян Пеевски – най-фрапантният случай. Без професионален път, но с цяла държава в ръце.
🔹 И разбира се — Тиквата. Един човек, тръгнал от професионален рекет, минал през пожарната, полицията, станал кмет, после министър-председател. Без ден труд извън структурите на властта и далаверата. Един живот, посветен не на управлението, а на усвояването. За чужденците говори на език, който дори преводачите не разбират. Но за нашия народ намери общ език — език на страха, на кражбата, на простащината. И така десетилетие. Директно на върха. Отдавна отвъд нивото на некомпетентност.
🔹 Те не са виновни, че са там. Но са опасни. Защото не знаят, че не знаят. А когато човек не знае, че не знае — няма надежда да се научи.
🔹 Парадоксът е в това, че те мислят себе си за „успели“ – защото са богати, защото командват раята, защото им се кланят. Даже някои хора наистина ги смятат за успели. Но аз съм сигурен: между тях има и що-годе нормални, които са нещастни, защото знаят истината. Знаят, че ако не беше подареният пост, щяха да бъдат пълни нули.
🔹 И точно там е трагедията – осъзнават какво са, срамуват се вътрешно, но ги е страх да направят правилната крачка. Не защото не разбират, а защото нямат сила. И така си умират – със съзнанието за един празен живот, пълен с роли, но без същност. Това е Принципът на Питър в действие – като бавно вътрешно загниване.
🔹 Както в много случаи ми харесва да казвам…Това е Петко положението!
(А за тази мисъл може да се напише цял трактат — и може би ще го напишем.)