Личен блог на Милко Болградов, ДЕСКОМ

Битката при Клокотница (9 март 1230)

Историята познава много победи, но малко от тях имат силата на символа. Битката при Клокотница е една от тях — не просто военен триумф, а урок по достойнство, мъдрост и български дух. Тя идва в епоха на несигурност и я обръща в златно време. И днес, когато мнозина са загубили себе си, си струва да си припомним какво можем — когато не сме забравили кои сме.

Налага се да уточним кога е било това. Това се случва между двете "робства"

Тогава България е силна, уважавана, разпростира се от Черно море до Адриатика. Иван Асен II не просто побеждава врага — той показва държавническа зрялост, каквато рядко сме имали.

⚔️ Предистория: предателството на Теодор Комнин
Цар Иван Асен II и владетелят на Епир Теодор Комнин сключват съюз. Но гъркът е верен на природата си — с предателство погазва договора и поема към Търново с огромна армия, за да унищожи България. Не подозира, че ще влезе в собствената си гибел.

⚡ Светкавичният отговор на Иван Асен II
Само за четири дни, българската армия, предвождана от царя, извършва невероятен марш. Изминава три пъти повече път от врага и го изпреварва на юг, при Клокотница. Подготвя се не просто за битка, а за възмездие.

Царят вдига знаме, на което забива самия договор — прободен от копие. Символично. Това не е просто война. Това е отплата за подлостта.

🩸 Разгромът
На 9 март 1230 г. — в един-единствен ден — българската армия разгромява многократно превъзхождащия враг. Теодор е пленен, армията му — унищожена или разбягала се. Победата е толкова категорична, че дори византийските хронисти я наричат „съдбовен ден“.

👑 Величието на победителя
Цар Иван Асен II не само печели битката. Той освобождава пленените обикновени войници, обгрижва ранените, и показва, че силата не значи жестокост. Теодор Комнин е затворен, но жив. България печели територии — Македония, Албания, части от Епир — без продължителна война. Само с един удар, подкрепен от мъдрост.

📌 Значението

🔥 Завет към днешните българи

И днес…
И днес има Комнини — с други имена, с други маски. Но има и Иван Асен — в паметта ни, в кръвта ни, в духа. Ако сме го забравили, време е да си спомним.