Митовете за „нашата интелигентност“ и ролята на държавата
Поводът за това
Поводът е реплика на Добри Божилов: някога българите сме били втори в света по интелигентност. Уважавам го и е възможно да е имало моментни данни, но документ не намираме. А и истинският въпрос не е за IQ-то, а за държавата: как превръща потенциала в знание, технологии и благоденствие.
🔹 Легенда и реалност.
Легендата за „второто място“ вдига морала, но остава легенда.
А каква е реалността: талант има в излишък. Всяко лято учениците ни се връщат с медали. Класни стаи работят като малки лаборатории. После идва есента и много от тези деца отлитат. Отлитат там, където има апаратура, ментори и ясни правила, нашият талант остава в статии, патенти и прототипи. Не защото навън хората са „по-умни“, а защото средата е подредена.
Умните ни деца, които прогонваме веднага след като пораснат.
❖ Финансирането.
У нас науката крета около под 1% от БВП, докато Европа дава над два, а лидерите стигат многократно повече. Това не е суха статистика, а разликата между идея на хартия и работеща технология. От финансирането зависи дали ще има екип, апаратура, нормален конкурс, и дали прототипът изобщо ще се срещне с клиент.
❖ Фалшивият спор.
Затова спорът „умни ли сме“ е фалшив. Умът без среда не дава плод. А когато нямаме IQ в държавата – управленска разумност и последователност – всичко се свива до първи места по олимпиади, бързо смятане, шах и от време на време по някое голямо откритие. Почетни грамоти вместо икономика.
🔹 Решението.
Решението е прозаично и работи:
- стабилно, предвидимо финансиране;
- няколко силни ядра в ниши, където имаме шанс;
- истинска връзка наука–индустрия;
- и най-важното – държавата да бъде първият клиент на българските прототипи.
Не комисии и конференции, а договор за внедряване. Денят, в който администрацията купи наш сензор, наш софтуер или наш материал, е денят, в който митът се превръща в измерим резултат.
❖ След три години.
Представи си след три години: част от днешните олимпийци се връщат по ясни „тригодишни пакети“ – екип, апаратура, жилище, цели. Няколко лаборатории публикуват там, където вчера беше недостъпно. Два-три стартъпа продават първи серии на български клиенти. И вместо да спорим дали сме „втори по интелект“, показваме патент, прототип, поръчка.
Мда, те вече работят за България. Беше нужно само малко IQ в държавата.
🔸 Заключение
Не ни липсва мозък – липсва ни държавен мозък: среда, финансиране, първи пазар. Митовете топлят душата, но не палят лаборатория. Когато вложим устойчиво в наука и развой и дадем път на нашите решения към реални клиенти, спираме да доказваме с легенди и започваме да доказваме с факти. Тогава интелигентността няма да е тема – тя ще е резултат.
❖ Защо ли го пиша всичко това?
Не за да откривам топлата вода. Все се намира някой да каже: „Това всички го знаем.“ Добре де — щом го знаем, защо още стоим на едно място?
Това е нашето "народно" събрание.
Много кресла с отсъстващи "избранници".
❖ Пишете, бе хора.
Казвайте какво мислите. Времената на партизаните, мечовете и стрелите минаха. Сега остана словото — ако се сещате за друго, действайте… уф.
❖ Какво значи „действайте“ днес.
Пишете публично, подписано, конкретно: въпроси към институции, становища по закони, сигнали за злоупотреби, настояване за отчетност. Събирайте хора около идеи, не около аватари. Думите, повторени достатъчно пъти и на правилните места, стават натиск.
❖ И да е малко — пак е нещо.
Един имейл, една подписка, едно „не“ на грешното решение. Дребните движения правят течението. Мълчанието само дава на друг някой да пише вместо нас.
🔸 Нещо като епилог.
Аз не съм президент, нито министър-председател. Само разсъждавам — дано го прочетат „онези горе“. И дано поне един от тях се запита в какво е смисълът от собственото му съществуване. Ако пък не — тогава наш ред е да пишем, да говорим и да настояваме, докато думите ни станат дела.