Борис Три – цар „на“ българите, но не Български цар
(Размисли, породени от книгата „Истинската история на Българите“ от Александър Бояджийски)
В историята ни има имена, които се повтарят с почти свещена интонация. „Борис III – Царят на народа“, „мъдрият владетел“, „добрият човек“… Но зад тези щампи стои една истина, която рядко се поглежда право в очите.
🔹 Кой беше Борис Три?
Цялото му име: Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Нито едно българско име. Нито българска майка, нито български дух. Роден в дворец, отгледан с немски и католически учители, служил на интереси, които малко общо имат с народа.
Нарича себе си „цар на българите“, но не „български цар“. Каква е разликата?
„Цар на българите“ значи над тях – както си „владетел на коне“, „господар на роби“. А „български цар“ значи от тях – част от плътта и кръвта на народа, със сърце, което бие в същия ритъм.
🔹 Дошъл отвън, останал отвън
Как се появи Сакскобургготската династия в България? Чрез подмяна. Чрез чужди интереси, играни зад кулисите на Берлин, Виена, Лондон. Фердинанд е първият – откровен франкофон, католик, с открито презрение към българските нрави. А Борис III е негов син – по документи и по държавен ред. По дух – още по-далеч от народа, отколкото баща си. Самият той не е властвал чрез вяра или обич – а чрез авторитет, натрупан в години на бедствия и страх. Да, не е бил чудовище. Но не е бил и водач.
🔹 Истината не е в портретите
Харизматичен? – Може би. Обичан? – От някои. Истински български владетел? – Не. Води България в съюз с Хитлер, без да попита народа. Оставя ни без решение, без посока, без чест. А когато идва краят – смъртта му е обвита в мълчание и догадки. Но истинската смърт е духовната – народът се оказва без корен, без ясна власт, без дух.
🔹 Къде е мястото му?
Александър Бояджийски казва ясно в своята книга: Борис III не е част от историческата линия на българските владетели, както и баща му Фердинант. Те са прекъсване, вмъкване отвън, епизод на подчинение. Неговото управление е част от процеса на обезличаване – поставянето на „царе“ без българска кръв и без връзка с рода. Не случайно, както пише Бояджийски, цялата Сакскобургготска линия никога не приема истинската Вяра, езика, нрава. Те са царе на земята, но не на духа.
🔹 Защо да го помним?
Защото историята трябва да се разказва цялата – не само с венци, а и с въпроси. Да се знае, че титлата „Българин“ е чест, не наследство. И че царе, които не са част от народа, не могат да го водят – могат само да го използват.
📖 Ако искате да прочетете пълния анализ, намерете книгата на Александър Бояджийски, там ще намерите много други неща, за които не предполагате:
https://kanove.eu