Размисли за заплахата „Изкуствен интелект“
Някой беше написал: „Колкото повече се увеличава изкуственият интелект, толкова ще намалява естественият! Политическа теорема!!!“
Но аз не съм съгласен. Както когато се появи Правец 8, не бях съгласен, че компютрите ще ограничат човешкия разум. Сега мисля същото.
🔹 Човекът не е направен от алгоритми.
В него живее нещо, което не може да се опише с код – интуицията. Тя не се доказва, не се програмира, не се учи в училище. Просто е. И когато я послушаш, често ти спасява живота. Или ти го променя.
🔹 Интуицията е най-голямата сила на човека.
Тя се проявява по различни начини. Понякога като усещане. Понякога като шепот. Понякога – като гръм. Но тя идва отвътре и няма машина, която я притежава. Може би някой ден ще опитат да я моделират – но няма душа, значи няма интуиция.
🔹 Изкуственият интелект не е враг.
Той е инструмент. Създаден от човека. Може да бъде използван за добро или за зло – както всеки голям инструмент. Но не той решава. Човекът решава.
🔹 Машината може да усили искрата – но не и да я роди.
Може да помогне да достигнем по-далеч, по-бързо, по-дълбоко. Но не може сама да роди онова вътрешно „Знам!“, което понякога идва без обяснение – но се оказва вярно.
🔹 Да останем хора – това е нашата задача.
Няма нужда да се страхуваме от машините. Страхувай се, когато човекът забрави, че има душа. Когато спрем да се чудим, да обичаме, да търсим смисъла. Защото тогава дори най-съвършеният интелект ще бъде безполезен.
🔹 Никой чип не може да заплаче от любов.
И точно това ни прави силни. Машините може да ни помагат. Може да ни надминат в скорост, логика и дори креативност. Но те няма да имат сълза. И няма да се молят за светлина.